— Не е за вярване! Току-що се запознах с губернатора на Луизиана. И той знаеше за мен!
Иън се усмихваше самодоволно. Все още не разбирах.
— Какво е общото между политиката и ресторантьорството? — попитах го.
— Признавам, че комбинацията е странна. — Възрастният мъж взе празната ми чаша и я замени с нова от подноса на преминаващ наблизо сервитьор. — Но всички се хранят.
— Не всички гласуват обаче — отбеляза Лей и пое своята чаша.
— Винаги си била по-съвестна гражданка от мен — призна Иън. — А ти, Джиана? Нали може да те наричам така? Упражняваш ли правото си на глас?
— Нали политиката е една от онези теми, които не е добре да се обсъждат?
Загледах се в поднос с ордьоври, но осъзнах, че нервите ми са прекалено опънати, за да мисля за храна.
— Тогава защо не потанцуваме? — предложи Пембри.
Предположих, че това е рядък шанс да поговоря насаме с него, затова приех. Чад пое чашата ми с шампанско и я изпи на един дъх.
— Трябва да ви предупредя, че не съм особено добра танцьорка — казах на Иън, докато ме водеше към дансинга. Бях ходила на няколко урока, за да си вдигна самочувствието, но никога не ми се бе отдавала възможност да изпробвам уменията си извън залата за танци, а и не ми оставаше време да се упражнявам много. Определено никога не бях танцувала под съпровод на оркестър, който свири на живо.
— Просто ме следвай — отвърна тихо мъжът и ме притегли към себе си.
Смесихме се с останалите двойки на дансинга.
Толкова бях съсредоточена в старанието си да не го настъпя, че в продължение на поне една минута не казах нито дума.
— Разкажи ми как се запознахте с Джаксън — започна Пембри.
— Не го познавам.
Беше самата истина, поне що се отнася до нещата, които имаха значение.
Иън вдигна вежди и внимателно се взря в лицето ми със сините си очи.
— Вчера не се видяхте за първи път.
— Сигурна съм, че си знаел това и преди да го въвлечеш в играта, затова ми е по-интересно къде сте се срещнали вие двамата.
— Познавам баща му, Паркър Рътлидж. — Иън се загледа някъде зад мен. — И като говорим за вълка…
Сковах се. Извърнах глава и стъпките ми станаха по-колебливи, когато забелязах мъж, който притеснително много приличаше на Джакс, да танцува с красива млада жена.
Обхвана ме безумно силно желание да си тръгна на мига. Нямах място на благотворителен бал, организиран от политик, в един свят, напълно различен от моя. Нямах представа как двама близнаци готвачи ме бяха довели дотук, но в момента и не изгарях от желание да търся отговор. Предчувствието, че неприятната вечер ще се превърне в ужасна, се засилваше.
— Защо ни доведе тук, Иън?
Отговори ми с въпрос:
— Колко е силна амбицията ти, Джиана?
— Лоялна съм към Лей.
— И аз бях — усмихна се мъжът. — За съжаление, ще се убедиш, че тя не отвръща с лоялност в същата степен. И двамата с теб знаем много добре, че не е изгодно за Чад и Стейси да се разделят. Нуждаят се един от друг.
— Могат да се справят и сами. Талантливи са, всеки по свой начин. — Раздразнението ми нарастваше. — Защо не обсъдихме тези теми в Ню Йорк?
— Боря се за прехраната си. Трябваше да се досетиш, че ще направя всичко, което е по силите ми.
— Лей е от твоята категория. Аз не съм.
— Тук се чувстваш неловко — изрече Иън тихо и утешително, — но аз познавам тези хора. С радост ще ти помогна да създадеш контакти и да се ориентираш.
Изгледах го продължително.
— Защо ми предлагаш това? Заради Джаксън ли? Ако мислиш, че искам да се промъкна в живота му, ужасно грешиш.
Песента свърши и се отдръпнах от партньора си. Исках да намеря Лей и да видя дали и тя е готова да си тръгне.
Пембри долови намерението ми и ме изведе встрани от дансинга. Почти се бях измъкнала от тълпата, когато на пътя ми се изпречи висока фигура. Вдигнах поглед и дъхът ми секна. За част от секундата си помислих, че Джакс все пак е дошъл.
После осъзнах, че е баща му.
— Иън — поздрави Паркър и протегна ръка. От гласа и осанката му лъхаше власт. Патриархът на клана Рътлидж контролираше семейство със сериозно влияние в политиката. Като се замисли човек, възможностите му за въздействие бяха зашеметяващи. Тази мисъл още кънтеше в главата ми, когато мъжът спря тъмните си очи върху мен. — Мисля, че не познавам красивата ти дама.
Изненадах се, че долових лек акцент в говора му, но не можах да определя откъде е.
Ресторантьорът ме представи официално:
— Паркър, това е Джиана Роси. Джиана, Паркър Рътлидж.
— Здравейте — изрекох.
— Приятно ми е, госпожице Роси. А това е съпругата ми, Реджина.