Погледнах русата жена до него, с която бе танцувал досега, и си помислих, че едва ли е по-голяма от мен. Определено не беше достатъчно възрастна, за да е майка на Джакс. Дори и майстор на пластичната хирургия не би могъл да постигне такъв резултат.
— Здравейте, госпожо Рътлидж.
Усмихна се, но погледът й остана хладен.
— Моля ви, наричайте ме Реджина.
— Ще танцувате ли с мен, Реджина? — предложи Иън ръката си с театрален жест.
Младата жена потърси с очи съпруга си и той й кимна в отговор. После отново се обърна към Иън:
— Разкажете ми за новия готвач, когото доведохте с вас тази вечер. Коя кухня е специалността му?
— Модерна южняшка.
— Така ли? — Двамата се отдалечиха. — След няколко седмици организирам празнична вечеря. Как мислите, дали…?
— Като я гледа човек, никога не би се досетил, но Реджина много обича да си похапва — отбеляза Паркър и плъзна ръка около талията ми, преди да успея да се възпротивя.
— Не разбирам хората, които не обичат храната.
Мъжът ме завъртя към дансинга с уверени движения, а аз се вкопчих в него и си заповядах да дишам.
— Освен това обича хубавите партита — продължи кавалерът ми. — Но как би могло да е иначе, все пак е млада и красива. Като вас.
— Благодаря ви.
— Проявявате интерес към ресторантьорския бизнес, нали така? Мисля, че Иън ми спомена нещо подобно. Значи и на вас ви харесват партитата. Какво мислите за това?
— Много е… — Запънах се в търсене на точните думи. — Все още го осмислям.
Паркър се разсмя, но звукът нямаше нищо общо с мекото хихикане на Джакс. Баща му се смееше гръмогласно и привличаше внимание. Странно, но действаше заразително. Разтегнах устни в усмивка против волята си.
— Джиана — изрече с онзи лек акцент от незнайно къде. — Името ви е необикновено. Преди няколко години синът ми Джаксън се бе запознал с една Джиана в Лас Вегас.
Както и подозирах, вечерта бързо се превръщаше от неловка в катастрофални. Предполагала бях, че Джакс ме е пазил в тайна, а се оказваше, че е разказвал на кого ли не за мен. И от това не ми стана никак приятно.
— Предава се в семейството — отвърнах напрегнато. Чувствах се ужасно неудобно.
— Сигурно сте била приятно изненадана да го видите отново.
Огледах мъжа срещу себе си. Дали Джакс щеше да заприлича на баща си след години? Надявах се, че не. Щеше ми се да има повече бръчици от смях около очите, а челюстта под красивите му устни да не е толкова напрегната.
— Повече се изненадах, че Иън е сметнал за нужно да го намеси в бизнес отношенията ни.
— Аз намесих Джаксън — призна Паркър и се загледа някъде над главата ми с леко присвити очи. — Иън ми направи огромна услуга, като ме запозна с Реджина, затова и аз му помагам, когато имам възможност. — Отново насочи вниманието си към мен. — Не знаех за вас обаче. Предполагам, че Иън е бил наясно.
По гръбнака ми пропълзя тръпка от притеснение. Чувствах се като дребна рибка, която плува с акулите.
— Извинете ме.
Господи. Гласът на Джакс прокънтя в цялото ми същество.
— Оттук ще поема аз.
Кавалерът ми спря. Извърнах глава и сърцето ми затуптя бясно, когато се изправих лице в лице с Джакс.
— Не очаквах да се появиш — обърна се към сина си Паркър.
Някогашният ми любовник ме погледна, а после изгледа и баща си:
— Не ми даде избор.
За секунда се замислих дали да не се измъкна тихо, докато двамата мъже си разменят сърдити погледи. Но Джакс плъзна ръка около кръста ми, за да ме притегли към себе си и по-далеч от баща си.
Паркър кимна и заяви:
— Оттеглям се с надеждата да се видим пак на вечеря, Джиана. Забавлявайте се.
Джакс мина пред мен и скри гърба на отдалечаващия се мъж.
— Изглеждаш прекрасно — промълви новият ми кавалер и ме придърпа по-близо.
Раменете ми бяха сковани до болка.
— Радвам се, че одобряваш.
Джакс направи първата стъпка от танца и аз го последвах.
— Дишай, Джия — смъмри ме. — Държа те.
— Не искам да съм тук.
— Значи ставаме двама. — Погали гърба ми успокоително с длан. — Мразя тези събирания.
— Но си съвсем на място тук.
В очите му се прокрадна сянка на чувство, което не можех да назова.
— Роден съм в този свят — отвърна. — Но не живея така.
Топлината на тялото му започна да попива в мен. Всеки дъх, който поемах, бе напоен с аромата му. Всяко негово движение събуждаше ехо от трептящи спомени в мен.
— Така е по-добре — прошепна ласкаво. — Отпусни се, отдай ми се, скъпа.
— Престани.
— Сега си в моя свят, Джия. Тук аз определям правилата.