Поклатих глава:
— Примамиха ме да дойда.
Джакс ме притегли още по-близо, почти докосна слепоочието ми с устни.
— Съжалявам.
— И защо ти беше да си отваряш устата? Не разбирам. Явно не съм била твоята малка мръсна тайна, както си мислех.
— Мръсна ли? — понижи глас той. — Няма нищо мръсно. Само ако ти поискаш. Малко грубост, много твърдост. Господи! Как преобръщаше всичко в мен.
Настъпих го нарочно.
Плътният му смях отекна в мен.
— Пил си — скарах му се, доловила лекия полъх на алкохол в дъха му.
— Принуден бях. — Отдръпна се малко и стисна устни. — Нямах представа, че ще ми е толкова трудно, когато те видя пак.
— Тогава ще те улесня. Помогни ми да се махна оттук заедно с Лей.
— Още не. — Докосна челото ми с меките си устни. — Прекарах една вечер със семейството ти. Дължиш ми същото в замяна.
— А след това може ли да изчезна и никога да не се видим повече?
Силно желаех точно това. Пепеляшка на бала се бе превърнала в предишната парцалива девойка.
Джакс отново се притисна в мен.
— Това е планът — отвърна.
Продължихме да танцуваме още две песни, като Джакс безцеремонно отказа да ме предаде в ръцете на Иън и на други двама джентълмени, които се опитаха да ме поканят. Разбрах посланието толкова ясно, колкото и всички останали навярно: дойдох с Иън, но вече бях с Джакс.
В този момент реших да изиграя ролята си на Пепеляшка докрай. Избутах в ъгъла гласа в главата ми, който ме потискаше през последните два дни, и размърдах пръсти в пословичните кристални пантофки.
— Искам шампанско — обявих изведнъж.
Джакс ме изгледа.
— Така ли?
— Да.
В очите му просветна познат дяволит блясък:
— Ела.
Стисна ръката ми, изведе ме от дансинга и си запробивахме път през тълпата. Множеството се надигна като вълна край нас и се опита да ни притисне, но Джакс обиграно раздаваше отсечени кимвания и бързи отговори. Пред погледа ми попадна познатото лице на красивата Алисън Келси (с Джакс се запознахме на ергенското парти на годеника й), а малко след това гледката се промени и се озовахме в ярко осветен коридор. Кавалерът ми ме поведе към двойна врата, от която се влизаше в огромна кухня с индустриални размери, кипяща от дейност.
Огледах се и забелязах множество работни станции и черно-бели служебни униформи, каквито бях виждала само на кино. Джакс отмъкна бутилка шампанско направо от ръцете на един сервитьор, с тренирано движение хвана столчето на висока чаша с безименния си пръст и ме издърпа навън през странична врата към поредния коридор.
— Къде отиваме? — попитах, все още нащрек, тъй като се бях озовала сама в компанията му. Желаех го. Никога не бях преставала да го желая.
— Ще видиш.
Шумът от празненството се усили, а аз се постарах да не обръщам внимание на разочарованието, което ме прониза при мисълта, че се връщаме в балната зала. Трябваше най-после да реша какво искам.
Джакс ме изведе през отворена остъклена двойна врата на тераса с гледка към вълшебна градина. Поне на мен ми изглеждаше такава — факли осветяваха покритите с чакъл пътеки, а в короните на старите дървета блещукаха бели светлинни.
— Чия е тази къща? — поинтересувах се.
— На клана Рътлидж.
Начинът, по който го каза, беше много по-собственически от самите думи.
— Ясно.
— Да се престорим, че сме се натресли неканени на това парти — предложи Джакс и ме поведе по каменните стъпала към мраморна пейка с формата на полумесец.
Седнах и го изчаках да налее шампанско в чашата и да ми я подаде.
— Като че ли се преструваме от самото начало.
Джакс направо надигна бутилката, отпи от нея, а после безгрижно и някак дръзко обърса уста с опакото на дланта си.
— Може би. И все пак те познавам много по-добре, отколкото предполагаш.
— Аз пък имам чувството, че изобщо не те познавам.
— Ами, опознай ме — отправи предизвикателство. — От какво те е страх?
Пийнах от шампанското.
— От въртенето на празни обороти и от задънените улици.
— Защо просто не се отпуснеш и не се наслаждаваш на пътуването?
Ах, колко бих искала! Прониза ме пламенен копнеж.
Джакс остави бутилката на пейката до мен и заяви:
— Сега ще те целуна.
Затаих дъх.
— Няма.
— Опитай се да ме спреш.
Скочих на крака и запротестирах:
— Джаксън…
— Млъкни, Джия!
Обхвана лицето ми с длани и пое устата ми в своята.
За миг не смеех да помръдна, парализирана от мекото, но уверено докосване на устните му. Болезнено познато. Нежно. Прокара език по ръба на долната ми устна. С тих стон отворих уста, предадох му се и той се плъзна в мен.