— Леле! — Внимателно сгънах документа и се замислих за огромната отговорност, с която бях току-що натоварена. — Не мога да повярвам, че си носела договора със себе си. Знаеше ли, че Чад ще присъства на партито?
— Наясно съм що за човек е Иън, така че имах подозрения.
Върнах й сгънатия лист.
— Рътлидж се погрижи за теб тази вечер — отбеляза Лей. — Иън се опита да те даде на лъвовете, но Джаксън те държеше плътно до себе си и не позволи това да се случи…
Ако зависеше от него, щяхме да сме още по-плътно един до друг.
Свих рамене и се престорих, че не разбирам мълчаливия й въпрос. Не исках да обсъждам станалото, затова смених темата:
— Между другото, Паркър Рътлидж сподели нещо, което обяснява отношенията му с Пембри. Иън го е запознал с най-новата му съпруга.
— Така ли? — повдигна елегантно извитите си вежди Лей. — В такъв случай е много вероятно Иън да е имал интимна връзка с Реджина Рътлидж.
— Шегуваш ли се?
— Боя се, че не.
— Хм, добре.
Шефката ми отпусна глава на облегалката си и предложи:
— Да си починем този уикенд. Изключи си телефона и забрави за работата. Просто ще презаредим батериите. Ще продължим на свежа глава в понеделник.
Звучеше чудесно.
— Повече от навита съм, но ще си оставя телефона включен за всеки случай, ако ти потрябвам.
Лей се усмихна.
— Гарантирам ти, че няма да ми потрябваш. Този уикенд имам среща.
— Цял уикенд?
— Отдавна трябваше да си отделя повечко време за това.
Разсмях се. Откакто работех за нея, не бях забелязала шефката ми да излиза на срещи с мъже. Наистина беше крайно време и тя да се позабавлява. Аз също.
— Да си изкараш страхотно! — пожелах й.
Погледна ме дяволито.
— Точно това смятам да направя.
Когато се прибрах у дома, вече минаваше два сутринта и всички спяха. Промъкнах се боса и на пръсти до стаята си. Нямах търпение да се съблека.
Посегнах към скрития цип отстрани на роклята и тогава забелязах отражението си в огледалните врати на дрешника. Спрях и се вгледах изпитателно в себе си.
Дали Джакс харесваше изтънчената бизнес дама, в която се бях превърнала, по различен начин от момичето, което бях преди? Аз имах ли нещо против?
— Господи! — въздъхнах и седнах на ръба на леглото. Искаше ми се да има някой буден, за да си поговоря с него. Ако Нико беше наоколо, още нямаше да е заспал. Беше нощна птица.
Спонтанно се пресегнах към телефона на нощното шкафче и натиснах един от бутоните за бързо набиране. Чух три сигнала „свободно“, преди Нико да вдигне:
— Здрасти, надявам се, че звъниш за нещо хубаво.
Прозвуча леко задъхан и раздразнен. Направих гримаса, може би прекъсвах брат си. При него като че ли имаше някого.
— Здравей, Нико. Извинявай. Ще ти се обадя утре.
— Джиана — изпухтя дрезгаво и се чу шумолене. — Какво става?
— Нищо. Ще се чуем утре. Чао.
— Не ми затваряй! — скастри ме Нико. — Търсеше ме, намери ме. А сега кажи.
Затворих, защото си казах, че колкото по-скоро го оставя, толкова по-бързо ще се върне към заниманието, което бях прекъснала.
След няма и секунда телефонът ми иззвъня. Вдигнах бързо, за да не се събуди някой вкъщи.
— Стига, Нико, не е нищо важно. Съжалявам, че те притеснявам толкова късно.
— Джиана, ако не си развържеш езика, ще дойда лично да ти наритам задника. Да не е нещо, свързано с Джаксън?
Въздъхнах. Трябваше да се досетя, че някой му е разказал новините.
— Имам свободен уикенд. Чудех се дали да не ти дойда на гости. Да ти се изтърся. Да те потормозя малко. Или много.
— Сега ли?
Всъщност си го бях помислила, но все пак…
— Не, утре.
— Глупости. Не ми звъниш след два през нощта, за да ми кажеш, че ще дойдеш утре.
— Зает си.
— Като стигнеш дотук, вече няма да бъда. — Добави с по-мек глас: — Има ли как да се придвижиш безопасно?
— Нико…
— Ще се обадя на някоя фирма и ще изпратя кола да те вземе.
Затворих очи, благодарна, че имам такъв брат. Бях повече от сигурна, че времето, прекарано с него, ще ми се отрази чудесно. Не се бяхме виждали от седмици. Твърде дълго.
— Трябва да си взема душ и да се преоблека — предупредих го.
— Имаш половин час. Ще се видим, като пристигнеш — заяви и затвори.
Оставих слушалката върху телефонния апарат и станах да се приготвя.
Минаваше четири сутринта, когато колата ме остави пред блока на Нико. Звъннал ми бе няколко минути по-рано, за да провери къде съм, и сега ме чакаше на тротоара. С набола брада, облечен със спортно долнище и суитшърт, брат ми имаше леко опасен вид на лошо момче, с който привличаше много жени.