— Чувате ли я? — оплака се той на червенокосата хубавица срещу него. — Само ми дава зор!
Усетих напрежение във въздуха, от което настръхнах, и само след миг някой плъзна ръка около талията ми. Извърнах глава…
Зад мен стоеше Джакс.
Примигнах и се втренчих в него. Гледката беше неочаквана — бившият ми любовник с дънки и стара тениска на „Роси“ от времето, преди да сменим логото. Трепнах при мисълта, че е запазил подаръка. А и състоянието на дрехата подсказваше, че я е носил.
— Джакс. Какво правиш тук?
— А ти как мислиш? — усмихна се.
По дяволите! От проклетата трапчинка ми се зави свят.
Извърнах се изцяло към него, облегнах се на плота с лакти и стъпих с единия си крак на месинговата релса в основата на бара. Нарочно заех толкова предизвикателна поза и в замяна получих отклика, на който се надявах.
Джакс ме измери от главата до петите с тъмните си очи и накрая спря поглед върху устните ми.
— Вечеряй с мен.
— Добре.
Вдигна изненадано вежди, щом чу бързия ми отговор.
— Поръчката ти — обади се тогава Нико. Обърнах се към него и видях как кимва и подава ръка на събеседника ми. — Джаксън — поздрави. — Тъкмо казвах на Джиана, че трябва да те ступам.
Джакс се ухили:
— И аз се радвам да те видя, човече.
Нико размаха предупредително пръст и се отдалечи към другия край на бара.
Прехвърлих трите коктейла „Белини“ на поднос и усетих как Джакс леко обхваща с длани ханша ми — несъмнено собственически жест. Допря и леко прокара устни по тила ми, като прошепна:
— Липсваше ми.
Ръката ми потрепери, докато слагах третата висока чаша на таблата.
— Не си играй с мен, Джакс. Не е готино.
— И аз съм ти липсвал.
— Да, така е. Дръпни се. — Вдигнах подноса и тръгнах към масата, за която беше поръчката. — Хайде! — повиках го, като се обърнах през рамо.
Усмихнах се на трите клиентки, навярно излезли по женски да се почерпят, и им сервирах напитките. Те оглеждаха Джакс, който се бе облегнал на едно от сепаретата и ме зяпаше със скръстени ръце, докато се навеждах, за да оставя чашите на масата.
— Обучавате ли го? — попита брюнетката и се ухили на бившия ми любовник.
— Опитах се — влязох в тона й аз. — Но се провалих с гръм и трясък.
— Помолих я да опита пак — намеси се Джакс и намигна на женската компания. Много подло от негова страна, защото дамите се развълнуваха… а и аз също.
— Пробвай се, мацка! — окуражи ме блондинката. — В опитите е половината удоволствие.
Зад гърба ми се разнесе звучен смях, когато тръгнах обратно към бара, за да оставя празния поднос, а Джакс остана близо до масата с трите жени и продължи да се закача с тях.
Нико ме пресрещна и веднага попита:
— Добре ли си?
— Да — потвърдих и изправих рамене. Внезапно реших какво да правя. Ако оставех нещата така, с Джакс можеше да си играем на котка и мишка още няколко дни. Нямах нерви да издържа. — Излизам за малко.
Брат ми кимна и стисна ръката ми:
— Разкажи му играта.
— Благодаря.
Завъртях се и почти се блъснах в Джакс, който бе изникнал зад мен.
— Отседнал ли си някъде? — попитах.
Веселото настроение, изписано на лицето му, премина в нещо по-интензивно. По-горещо.
— Наел съм стая — отвърна.
— Изчакай ме да си взема чантата.
Хвана ме за лакътя, преди да го подмина:
— Джия.
Погледнах го и му позволих да ме подържи няколко секунди. Погали с палец кожата ми:
— Не е нужно да прибързваме.
— В рамките на три дни се появяваш там, където съм и аз, в три различни щата. Сега ли намери да си слагаш спирачки?
По устните му бавно пропълзя усмивка.
— Имаш право. Ще докарам колата.
Когато прекрачих прага на „Роси“, пред входа чакаше лъскаво беемве. Автомобилът бе взет под наем, но подхождаше на Джакс. Самият той ми отвори вратата и леко ме целуна по бузата, преди да седна на мястото до шофьора.
Докосването му бе пристрастяващо. Изглеждаше сякаш не може да се сдържа.
Джакс се вмъкна зад волана. Запали двигателя, който откликна с нежно мъркане, и потеглихме.
Отпуснах се, докато наблюдавах как кара. Възбуждаше ме увереният начин, по който управляваше мощната кола. Държеше волана някак небрежно, а позата подчертаваше изваяните му ръце. Сексапилът бе в кръвта му и аз бях лудо влюбена в него. Обожавах всяко нещо, което правеше, дори и най-баналното.
Не беше справедливо. Никога не бях обръщала внимание на недостатъците му, макар че несъмнено имаше такива. Никога не ми бе минавало през ум, че вероятно се бори с някои неща в живота си, че може би има обстоятелства и хора, които го дърпат в най-различни посоки далеч от мен. Никога не бях задълбавала под повърхността.