Ето, този Джакс познавах. И обичах.
— Виж се само — промълви и поглади с палец изпъкналата ми долна устна. — Толкова си секси! Толкова мека и красива.
— Мда — отвърнах с лека усмивка, докато оглеждах състоянието си. Дънките и скъсаните бикини висяха на единия ми крак, а тениската бе набрана над гърдите ми. Косата ми със сигурност бе пълен хаос. — Казваш го като мъж, който току-що е изпитал оргазъм и иска още един.
— Недей така — смъмри ме Джакс, докосна с ръка брадичката и повдигна лицето ми към своето. — Не е хубаво да искаш от мен всичко, на което съм способен, и да го приемаш несериозно. Не е честно.
— Така е — съгласих се. — Доста е нечестно, нали?
Когато забелязах как стисна зъби и челюстта му се напрегна, разбрах, че е схванал намека ми. Самият той се бе отнесъл несериозно с мен и ме беше зарязал.
Джакс се сниши и хвана дънките ми, за да издърпам крака си и да се освободя от тях. След това улови ръката ми и ме поведе покрай масичката от ковано желязо и стъкло.
Минахме по сиво-кафявия мокет и влязохме в спалня, обзаведена с голямо двойно легло, чиято табла бе изработена от тъмно дърво като бюрото и шкафа в стаята. Край прозореца, който стигаше чак до високия таван, бе разположено кресло, а към банята водеше красива и семпла арка.
Опитах се да прикрия удивлението си, когато Джакс светна лампите, но бях благодарна, че не поглежда към мен, защото със сигурност не успях. Помещението бе огромно — под душа можеха да се съберат трима, а в пода бе вградена вана с джакузи. На стената бе закрепен телевизор. Шкафчето с двоен умивалник пък бе в същия стил като масивните дървени мебели в спалнята.
Не можех да не попитам:
— Да не би да си наел тази стая с мисълта, че ще ме доведеш тук?
— Надявах се.
Джакс освободи ръката ми и отиде да пусне душа. Подсвирнах, впечатлена от гигантската душ пита, вградена в тавана — водата се сипеше сякаш от водопад.
Любовникът ми се обърна към мен с усмивка, от която ми се зави свят:
— Мога ли да довърша разопаковането?
Прониза ме остра болка. „Джия, скъпа, ти си подаръкът ми след дълъг и изтощителен ден.“ Едно от многото неща, които ми бе казвал във Вегас и които бяха подхранили чувствата ми към него. Внезапно се запитах дали Джакс си беше винаги такъв, дали говореше по подобен начин на всяка жена, с която излизаше. Може би нямаше представа, че сладките приказки са способни да преобърнат света на едно момиче. А може би знаеше. Тази мисъл ме потискаше.
— Ей! — Улови брадичката ми и повдигна клюмналата ми глава. — Не ме изоставяй сега. Тук съм. С теб съм.
— За колко време? За уикенда? — Отдръпнах се назад. Дразнещият инстинкт за самосъхранение ми подсказваше да се измъкна, докато все още имам някакъв контрол над ситуацията. — Не мога така, Джакс.
Със стегната челюст процеди:
— Джия…
Извърнах се и тръгнах бързо през стаята, за да си събера дрехите.
— Какво правиш, по дяволите? — извика и ме сграбчи за ръката, докато вървях към дневната. — Ти го искаше.
— Беше грешка.
Огромна грешка. Чувствата ми към него бяха твърде силни. Нямаше да намеря логичен завършек на отношенията ни по този начин.
— Грешка, а? — Завъртя ме към себе си и стисна ръцете ми над лактите, за да не мога да помръдна или да избягам. — Защо го поиска? По твое желание дойдохме тук. По твое желание правихме любов.
— Исках да те изчукам — изръмжах, но ме заболя от начина, по който той трепна от думите ми. — Исках да разтоваря напрежението, надявах се, че може би ще започнеш да се държиш с мен искрено. Омръзна ми от сваляческите ти игрички. В тях няма нищо истинско. Ти не си истински.
— Какви ги говориш? И това ако не беше истинско… Знаеш, че беше.
Отскубнах се и отново се запътих към дрехите си. Чувствах се глупаво само по чорапи и тениската ми от „Роси“.
— Нямам време — изсумтях.
— Нямаш време за мен ли?
Джакс без усилия ме догони с широките си крачки. Пръв стигна до дънките ми и настъпи крачола, за да не ми позволи да ги взема. Скръсти ръце пред гърдите си. Първичната мощ на мускулестото му тяло лъсна в целия си блясък. Въобще не му пукаше, че панталоните му са още разкопчани, макар че в някакъв момент бе вдигнал боксерките си.
— Нямам време и нерви да се преструвам, че градим нещо, а всъщност не го правим.
Стегнах косата си в опашка и се опитах да се съсредоточа върху това да се приведа отново в представителен вид… поне външно.
Джакс се намръщи:
— Кой се преструва?
Вбесено вдигнах ръце.
— Защо ми говориш по такъв начин? Всичките онези глупости за разопаковане, как съм ти липсвала… Не можеш ли просто да си признаеш, че между нас има и винаги е имало само едно — страхотен секс?