— Мислех си, че браковете по сметка и от политически съображения са холивудски стереотип.
— Не са. — Джакс се протегна и леко погали опакото на дланта ми. — Отношението към връзките трябва да е прагматично. Когато се жениш по любов, нещата не се получават добре. Мама и татко бяха влюбени, но в един момент си стъжниха живота взаимно. Виж, Реджина и татко… ще си паснат чудесно. Тя е наясно с правилата на играта.
— Изглежда, баща ти наистина има чувства към нея.
— След всичко, което преживя с мама, Реджина навярно му идва като дар.
Отново отпи глътка вино и се облегна, когато сервитьорката дойде да донесе храната ни.
Промяната в настроението му бе поредният предупредителен сигнал. Като че ли не му беше приятно да говори за майка си. Трябваше да внимавам в бъдеще, когато подхващах темата.
— Иън ги е запознал, нали?
— Което пък се оказа голям късмет за него — отвърна Джакс хладно.
— Защото е използвал жокера си и сега ти си на негова страна? Не можеш да го спасиш, Джакс.
— Никой не е искал такова нещо от мен — сви рамене, а погледът му остана строг. — Моята работа е да държа Лей Янг настрана. С това мога да се справя.
Нико се приближи. Носеше чиния с паста, от която се издигаше пара.
— Може ли да седна при вас?
Джакс избута с крак стола срещу себе си и заяви:
— С повече хора от семейство Роси е по-весело.
За съжаление, с повече хора от клана Рътлидж ставаше по-страшно. А това бе превърнало Джаксън в човека, който беше.
Докато прехвърлях тази мисъл в главата си, любовникът ми и Нико се увлякоха в неангажиращ мъжки разговор, което ми напомни колко непринудено се наместваше в живота ми Джакс и колко неловко се чувствах от това.
8
След вечеря с Джакс поехме обратно към апартамента, който беше наел. Спрях, преди да вляза в колата, и поставих условие:
— Ако сега дойда с теб в хотела, ще трябва да ме върнеш при Нико, когато свърши работа.
Джакс облегна ръка на отворената врата на автомобила.
— Няма ли да прекараш с мен нощта? Ще ми е приятно.
И аз исках. Преди няколко години бях готова да захвърля всичко друго, когато той пристигаше да се видим. После съжалявах за това. Може и да не се бях научила да стоя далеч от него, но все пак си бях взела няколко поуки как да поддържам по-здравословни взаимоотношения.
— Дойдох на гости на брат си — обясних.
Джакс въздъхна тежко.
— Права си. Ще се намери ли в програмата ти време и за мен?
Стояхме толкова близо един до друг, приклещени в пространството между вратата и колата, но помежду ни сякаш зееше пропаст. Създала я бях аз и все пак ми се искаше да я няма.
— Кога предлагаш?
— Някоя вечер през седмицата и със сигурност следващия уикенд.
Кимнах и влязох в колата. Той затвори вратата и заобиколи отзад, покрай багажника, с което ми даде време да се замисля как биха преминали останалите часове от вечерта. Още секс. Още Джакс. Копнеех и за едното, и за другото, но щеше да е по-добре, ако не ме измъчваха толкова много съмнения и задръжки. Липсваше ми някогашното безгрижие. Но пък май само аз съм била безгрижна. Той през цялото време бе броил минутите до края.
Седна на шофьорското място и затвори своята врата, но не запали веднага.
— Слушай — започна, — и на мен не ми е никак лесно, да знаеш.
— Но поне разбираш какво се случва — възразих тихо. — Аз нямам никаква представа.
Джакс се извърна към мен, протегна се, плъзна ръка зад тила ми и ме придърпа. Затворих очи в очакване на мига, когато ще ме целуне с разтворени устни. Помилва с език извивката на устата ми с бавно движение и аз се наведох по-близо, жадна за още.
— Толкова си сладка — промълви. — Ще те бутна на леглото и ще те оближа от главата до петите.
— Бива те в това — отвърнах възбудено, останала без дъх.
Любовникът ми се отдръпна, сякаш бе готов да запали двигателя, но само миг по-късно се нахвърли отново върху ми и обгърна устните ми в пареща, влажна и ненаситна целувка. Плъзгаше език дълбоко и пъргаво в устата ми, поглъщаше ме. Моята страст към него бе също толкова неутолима. Зарових ръка в косата му и я стиснах в корените, докато лакомо го вкусвах. Джакс погали с длан едната ми гърда, притисна я в шепата си, обхвана с палец и показалец настръхналото до болка зърно и го подръпна ритмично. Изстенах от прилив на възбуда и копнеж.
— Господи — изпъшка, но се дръпна и се отпусна тежко на седалката си. — Желая те. Тук. Веднага.
Идеята ме изкушаваше. Ако бяхме другаде, а не пред „Роси“, навярно щях да прекрача скоростния лост и да се отдам на любовника си.