— Бях забравил колко харесвам Джакс — подхвана небрежно.
Кимнах. И аз го харесвах. Работата бе там, че не знаех кой е истинският Джакс.
— Ще потръгнат ли нещата между вас?
— Не, временно е. Но поне този път съм наясно с правилата.
— Май все пак не го харесвам чак толкова. — Нико отвори втора бира и отпи голяма глътка. — Влюбен е в теб, нали знаеш?
— Не е любов, само физическо привличане — отвърнах иронично и зачоплих етикета на бутилката. — Но няма значение, ще го преживея. По-трудно ми е обаче да се справям с другите неща: с начина, по който ми говори понякога, все едно има по-дълбоки чувства, и с филма в главата ми, който превъртам постоянно по въпроса защо си тръгна и защо се връща сега.
— Офертата да го ступам все още е валидна.
Усмихнах се.
— Може да е по-лесно и по-ефективно да набиеш акъл в моята глава.
— И така може — съгласи се брат ми и чукна бутилката си в моята. — Но ти си имаш акъл. Знаеш какво правиш. Просто ти се иска да не го правиш. А на него явно всичко му е пълна мъгла, иначе нямаше да поеме риска да му се изплъзнеш. Не си жена за изпускане.
— Ох, боже, зарежи тези лиготии! Не ги понасям. — Думите ми не бяха пълна лъжа. Чувствах се емоционално разклатена, сякаш всеки момент можех да ревна. Сексът с Джакс ми действаше по този начин.
Нико се ухили.
— Добре. Размърдай си задника тогава и ми помогни да почистим, за да се омитаме оттук по-скоро.
Смъкнах се от бар стола с въздишка.
— Мамка му. Трябваше да си останем на лиготиите.
В неделя сутринта ме събуди настоятелно блъскане по вратата на Нико. Претърколих се от дивана с ругатня и пресякох дневната с лениви стъпки. Имах намерение да си го изкарам на този, който е отвън.
Но когато премигнах уморено и погледнах през шпионката, видях лицата на скъпи хора.
Откачих веригата, дръпнах резето и отворих вратата. На прага стояха братята ми и Денийз.
— Какво става? — изломотих.
— Да, бе, какво става? — обади се сънен и Нико, докато се тътреше откъм спалнята само по спортно долнище, което едва се държеше на ханша му. Брат ми определено бе привлекателен мъж. — Знаете ли колко е часът?
Винсент влезе пръв с думите:
— Време е за ставане.
Анджело и Денийз го последваха, хванати за ръце.
— Настанил си Джиана на канапето? Вярно ли? — учуди се Анджело.
— Предложих й леглото — отвърна Нико и скръсти ръце пред гърдите си. — Не го искаше.
— Разбирам я — закима Винсент. — Ако леглото ти можеше да говори, щеше да води собствено риалити предаване.
— Завиждаш — бе отговорът на Нико. — Сигурен съм, че и в твоето легло ще има екшън все някога. Нали си Роси.
— Какво правите тук? — намесих се. Много се радвах да ги видя. С близки хора около себе си можех да си възвърна усещането за нормалност, което бях загубила предишната нощ в леглото на Джакс. Отново се чувствах като Джиана Роси. Не вярвах, че гърчещата се, стенеща жена, която драскаше с нокти, докато изпитваше оргазъм след оргазъм в рамките на няколко часа, бях аз. Сякаш бяхме две различни личности.
„А се ядосваш на Джакс, че се държи двойствено…“
— Чакаме ви да се облечете, за да отидем да закусим някъде — отговори ми Денийз. Косата й бе събрана в две плитки, които обрамчваха бледото й лице. Червилото й бе в тон с розовия нюанс на кичурите и така приличаше на героиня от аниме[9]. — Умирам от глад.
— Не сте добре — измърмори Нико. — Прекалено рано е за храна или за каквото и да е друго.
— Девет часът е — отбеляза Винсент.
Нико ме стрелна с поглед и изрече провлачено:
— Както вече казах…
До обяд вече бяхме хапнали и се отправихме към баскетболното игрище в жилищния комплекс на Нико. Не че се фукам, но ме бива в баскетбола. Преди години дори спечелих частична стипендия от университета в Лac Вегас за спортни постижения. Разбира се, знаех всичко за играта от братята си.
Тъкмо бях вкарала от тройката и се правех, че не обръщам внимание на обичайните добронамерени подмятания и закачки от противниковия отбор, когато забелязах Джакс да се приближава към нас по шорти и свободна тениска. Спрях на място, за да се полюбувам на дългите му крака. Носеше слънчеви очила и въртеше небрежно връзка ключове около пръста си. Когато Нико запрати топката към него, Джакс я улови и ме заслепи с усмивка и трапчинка.
— Здрасти — пристъпи първо към мен и притисна устни в топлото ми чело.