Трябваше да променя модела. Този път щях да се превърна в натрапчив спомен за Джакс, какъвто бе станал той за мен преди.
Изрових смартфона от чантата си и намерих номера, от който ми се беше обадил онази вечер, когато заведох Чад в салона на Денийз. Написах му съобщение: „Ако сготвиш ти. У вас?“
След пет минути телефонът извибрира на бюрото ми. „В колко да те взема от работа?“ — гласеше отговорът.
Победоносното чувство, което ме обзе, бе най-хубавата част от деня ми до момента.
„Пет и половина. Между другото, благодаря за цветята. Прекрасни са.“
„Като теб“ — написа ми Джакс.
Бързо отвърнах: „И това го казва най-красивият мъж, когото познавам “
Последва още една пауза, достатъчно дълга, за да си помисля, че няма да отговори. Но все пак ми изпрати: „Само външно.“
Тези думи останаха задълго в мислите ми.
Когато Чад ми върна обаждането, му предложих да дойде до офиса на „Сейвър“ Стори ми се добра идея да му напомня колко успешен е бизнесът на Лей. Готвачът се появи малко преди обед. Изглеждаше страхотно в светлобежов елегантен панталон и прибрана под колана официална риза, но с разкопчана яка и навити ръкави.
Посрещнах го на рецепцията и го заведох до бюрото си под претекст, че трябва да си взема дамската чанта. Исках да използвам възможността да го разведа из офиса ни още веднъж.
— Радвам се, че се обади — каза Чад, докато вървеше до мен. — Започвам да се тревожа и да изпитвам съмнения покрай всичко, което се случва тези дни.
— Сигурно е така. Все пак колко пъти трябва да се препънеш, преди да разбереш, че това е знак, нали така?
— Именно — погледна ме и се усмихна с благодарност. — Разбираш ме.
— Естествено. Затова ми се доверяваш и знаеш, че ще те предупредя, ако е дошъл моментът да се откажеш. — Стигнахме до бюрото ми, където спрях и се обърнах към госта си. — Няма да те прецакам, Чад. Обещавам ти.
Готвачът пъхна ръце в джобовете си и призна:
— Чувствам се като между чука и наковалнята в този конфликт между Иън и Лей и ми се струва, че никой, освен теб не отделя внимание на мен. Всеки би могъл да заеме мястото ми.
— Но ти не си кой да е, а един от най-талантливите майстор-готвачи в света. Ще направя всичко възможно, за да блеснеш.
Чад се наведе към мен и хвана ръката ми:
— Благодаря.
— Не, аз ти благодаря. Даваш ми шанса да работя върху това и заедно да постигнем много.
Гостът погледна лилиумите на бюрото ми и отбеляза:
— Хубави цветя. От обожател ли са? Да не би да имам конкуренция?
— Нищо сериозно.
— Трудно е човек да има сериозна връзка, когато работи толкова много като нас.
— Така е, нали? — Хванах дръжката на дамската си чанта и затворих чекмеджето. — Омъжена съм за фантастичната си кариера.
Чад кимна.
— Разбирам те отлично. Радвам се, че ще работим заедно през следващите месеци. Стига нещата да се подредят така, както очакваме, разбира се. Може пък да ни остане и малко време да се позабавляваме. Без никакви ангажименти.
Усмихнах се леко.
— Може. Готов ли си?
— Откакто те срещнах, скъпа.
През смях го хванах под ръка и излязохме.
— „Рътлидж Кепитъл“.
Вдигнах поглед, когато Лей се приближи до бюрото ми. Чаках я да се върне, за да й споделя добрите новини: нещата с Дейвид Лий щяха да се получат. С Чад си бяха паснали веднага. А когато заобиколно подхванах темата за бъдещите ни планове, Дейвид въобще не се посвени. Веднага призна, че се надява и той като Чад да получи подобна възможност.
— Какво за тях? — попитах и се изправих.
— Според Изабел „Рътлидж Кепитъл“ са обещали да направят сериозна инвестиция в „Пембри Венчърс“. Каза, че е говорила лично с Джаксън Рътлидж в неделя и той е потвърдил.
В гърлото ми заседна буца лед.
— Вчера ли?
Джакс бе прекарал този уикенд в живота ми. В мен…
Бавно потънах в стола си.
Лей кимна мрачно.
— Иън е предложил на Изабел невероятно щедро възнаграждение, за да подпише договор. Би било глупаво от нейна страна да откаже. — Шефката ми затвори очи и притисна пръсти в основата на носа си. — Много глупаво е постъпил! И дребнаво. Ходовете на Иън не са особено умни. Нито на Рътлидж.
Тръгнала си бях от леглото на Джаксън и той бе забил нож в гърба ми.
— Можем да привлечем Дейвид Лий — настоях с пресипнал глас. Трябваше да се съсредоточа върху целта. Нещата щяха да се получат, стига да дам всичко от себе си. — Допада му идеята за трио. Няма да му е толкова напечено и ще има време да навлезе спокойно в тези непознати води.