— О, толкова ли е скромен наистина? — попита шефката ми.
— Стратегически ход е. Рано или късно ще реши да продължи самостоятелно, но според мен можем да поработим заедно поне няколко години.
Лей въздъхна тежко.
— Побързах да подпиша с Инес, за да не ме изпревари Иън. Договорът ще е валиден, ако остане уговорката с „Мондего“, но поне засега имаме спасителен пояс.
— Значи сме отново в играта.
Хвърлих поглед към цветята на бюрото ми. Ако Джакс планираше да се разделим тази вечер, очакваше го изненада. Нямаше да му позволя просто така да се намесва в живота ми и да обърква всичко… отново.
Отмъщенията бяха работа за кучки. Но и аз можех да стана такава, ако ситуацията го изискваше.
— Добре ли си? — попита Лей, загледана в изражението ми.
— Да — отвърнах спокойно. Усетих как ледът в гърлото ми постепенно ме сковава цялата и изпадам в безчувствено вцепенение. — Трябва да подпишем с Дейвид колкото се може по-скоро.
— Съгласна съм. Ще се погрижа.
— Може би няма да е лошо да заведем Чад на обиколка на „Мондего“ в Атланта. Да му създадем впечатление, че нещата отново се раздвижват.
— Ти поемаш — кимна Лей. Думите й не бяха формулирани като въпрос.
— Мисля, че няколко дни в командировка няма да ми се отразят никак зле.
Шефката ми се подпря на бюрото.
— Далече от Джаксън? — попита.
— Всъщност днес имам уговорка за вечеря с него.
Нещо в тона ми навярно издаде какво кроя, защото Лей се усмихна иронично.
— Сигурно ще е интересно.
— Можеш да се обзаложиш. — Издишах болката, която не се побираше в гърдите ми, и позволих на гнева да се разлее в мен. Тревогата го последва незабавно. — Не ти е неприятно, че се виждам с него, нали?
— Все още помня защо те взех на работа, Джиана — отвърна Лей и се насочи към кабинета си. — Не се притеснявай, аз съм добре, а и ти ще се оправиш.
Щях, наистина. Но имах да свърша още доста работа.
Изтърколи се пет часът, а вълнението ми постепенно нарастваше. Не само защото Чад се бе съгласил да заминем за Атланта на следващия ден и бях готова да се махна от града. Всъщност бях още по-нетърпелива да се изправя срещу Джакс и да вляза в схватка с него. Когато излязох от офиса след работа и го видях да ме чака на тротоара, трябваше да си заповядам да забавя крачка, да се престоря, че всичко е наред и не бързам заникъде.
Облегнал се бе на черен „Макларън“ — разпознах Марката, защото един от готвачите на Лей си беше купил такъв, за да отпразнува петгодишнината на първия си ресторант. Джакс бе скръстил ръце пред гърдите си и кръстосал глезени. Позата му бе спокойна и излъчваше сексапил. Слънчевите очила предпазваха очите му от ярките отражения в стъклата на небостъргачите, които се извисяваха около него. Носеше черен свободен панталон, бяла риза и сива вратовръзка. Тъмната му коса бе леко разрошена, сякаш само бе прокарал ръка през нея и с това бе приключил прическата си.
Жените, които минаваха край него, го зяпаха. Извръщаха глава, за да продължат да го гледат, дори да вървяха в друга посока. Мъжете му хвърляха бегли погледи, но леко променяха курса си, инстинктивно разпознали алфа мъжкар в покой. Джакс винаги въздействаше по подобен начин на хората. Пристъпеше ли в някое пространство, веднага го завладяваше.
Изправих рамене, минах през въртящата се врата и тръгнах право към него. Носех черна права рокля на „Нина Ричи“ — елегантна и класическа дреха, която бях съчетала с обувки „Лубутен“ в телесен цвят с отворени пръсти, подарък от братята ми за последния ми рожден ден.
Изглеждах като жена, в чиято компания би могъл да се появи Джаксън Рътлидж. Още по-хубавото бе, че се чувствах така.
Без да забавям крачка, се приближих към него, сграбчих го за вратовръзката с една ръка и се надигнах на пръсти, за да го целуна. Страстно.
За награда получих дълбок гърлен звук. Джакс изпъна едрото си тяло, обхвана ме, преди да имам време да се отдръпна, плъзна ръце зад тила и около кръста ми и ме притисна към себе си. Целувката се задълбочи и прерасна в пълно сливане на отворените ни усти.
Стояхме насред улицата, край нас минаваха хора и коли, а ние се целувахме така, сякаш бяхме съвсем сами.
— Здравей, красавице! — промълви любовникът ми дрезгаво, когато се дръпнах, за си да поема въздух. Отри буза в моята.
Тогава се освободих от прегръдката му с ловко извъртане и го зашлевих.
Джакс отметна глава от удара и издиша шумно през зъби. Погледна ме с пламнал поглед и потърка челюстта си с длан.