— Предполагам, че това не е намек за склонността ти към по-груба игра в леглото.
— Прееба ме, Джакс. Веднага след като ме наеба буквално. Първо взе ли си душ? Или все още миришеше на мен, когато набра телефона?
— Влизай в колата, Джия.
— Мръсник такъв!
Потиснах тлеещия гняв, който изпитвах към него. Към себе си. Към цялата ситуация. Но най-вече към него.
— Винаги съм бил — съгласи се той мрачно. Поизправи се и отвори вратата, като първо я дръпна към себе си, а после я избута нагоре. — Отне ти доста време, за да го разбереш.
В продължение на няколко секунди само стоях и го гледах. Той също ме наблюдаваше, но проклетите слънчеви очила скриваха очите му, а устата му бе упорито стисната.
— Хайде сега, не губи увереност — подразни ме тихо.
Мислите ми запрепускаха. Защо искаше да тръгна с него? Защо ми пращаше цветя и ме канеше на вечеря?
— Да не би да се надяваш на едно последно чукане?
— Нямам намерение да те разкарвам. Искам те. Нищо ново.
Поведението му бе толкова безцеремонно, че заскърцах със зъби. Сякаш ме предизвикваше да поема инициативата и да се разделя с него.
Наместих се на седалката и закопчах колана.
Джакс се приведе, мушна глава в купето и ме погледна над очилата си.
— Само да знаеш, че шамарът беше излишен. Бях в нокдаун още на целувката.
Изправи се и затвори вратата.
Усмихнах се мрачно. Джаксън Рътлидж щеше да понаучи някои нови неща за играта с мен — и в бизнеса, и в спалнята.
Джакс паркира в подземния гараж на сградата, където живееше, и веднага излязоха да ни посрещнат двама души от персонала. Докато единият мъж с папийонка ми помагаше да сляза от колата, за пореден път изпитах шок от финансовата пропаст, която ни делеше с Джакс. Богатството му не ме притесняваше, но неравенството помежду ни явно бе по-сериозен проблем за него.
Настроението ми не се оправи от тази мисъл.
Джакс ми подаде ръка, преплете пръсти с моите и ме поведе към асансьора. Почти очаквах да се качим на самолет за Вирджиния или Вашингтон, но внезапно осъзнах, че любовникът ми навярно живее и в Ню Йорк от време на време. Разбира се, логично бе да има жилище в града, който беше финансов център на страната.
Вратите на асансьора се затвориха зад нас и Джакс веднага ме дръпна към себе си. Позволих му. Облегна се на месинговата решетка, която опасваше стените, разкрачи се и ме намести да застана между краката му, докато плъзгаше ръце по гърба ми.
Отдавна никой не ме бе държал толкова интимно и нежно.
„Бил е в Ню Йорк през цялото това време…“ — помислих си.
Затворих очи и попих със сетивата си топлината на тялото му, аромата на кожата му, лекия полъх на дъха му край слепоочието ми. Твърде дълго си бях забранявала да се отдам на мъжки ласки.
— Как мина денят ти? — промълви Джакс.
— Бях много заета. А твоят?
— През цялото време си мислех за теб.
Стиснах клепачи и яростно се вкопчих в гнева си. Оказа се по-трудно от очакваното.
Той опря буза в слепоочието ми.
— Извинявай, Джия.
— За какво? Че помогна на Пембри да прецака сделката, по която работех?
Джакс въздъхна.
— Знаеше какво ще се случи. Говорихме по въпроса.
— Това не те оправдава. Не приемам извинението ти.
— Не те виня, но ще намериш начин да се справиш. Ще преодолееш с лекота тази дребна пречка.
Погледнах го право в очите.
— Адски си прав.
Сигналът на асансьора оповести, че сме пристигнали на желания етаж. Когато се извърнах, пред мен се разкриха малко фоайе и двойна врата. Тогава осъзнах, че Джакс живее в мезонет. Ето защо асансьорът не бе спрял никъде по пътя от подземния паркинг до последния етаж.
След като отново ме хвана за ръка, Джакс ме поведе по мраморните плочки, изпъстрени със златни жилки, и отключи вратата, като постави длан върху сензор, монтиран на стената.
— Гаджетата ти сигурно се кефят на тези джаджи в стил Джеймс Бонд — отбелязах, когато дебелата врата от орехово дърво се отвори автоматично. Успях да изрека думите небрежно, но ме загриза ревност, когато си го представих с други жени.
— А на теб как ти се струват? — погледна ме домакинът през рамо.
— А, аз съм обикновено момиче.
Обхванах с поглед дневната, която бе разположена на няколко стъпала по-ниско от входа. Снежнобял мокет, черни кожени столове с хромирани крака и сапфирено-син килим. Стерилна и подчертано мъжествена ергенска бърлога.
Намръщих се.
— Това не си ти.
Вратата се затвори зад нас.
— Не съм ли?
Очаквах топли цветове, разнообразие от текстури, пъстри модернистични картини — обзавеждане и декорации, които отразяваха същността на бликащия от енергия, леко грубоват и понякога особен мъж, когото обичах.