Кони Мейсън
Екстаз в пустинята
1
Още от първия вълшебен миг, когато очите им се срещнаха в препълнената зала, пренебрегвайки преградите на времето и пространството, Криста инстинктивно усети, че животът й вече няма да бъде същият. Дъхът заседна мъчително в гърлото й и тя почувства как сърцето й спира за миг, развълнувано от напрегнатия, бавен и оценяващ поглед на мургавия непознат. Никога досега не беше виждала мъж като него.
Той се движеше с изящната, чувствена грация на пустинна котка, стройната му фигура с тънък ханш излъчваше тотално мъжествена аура на самоувереност, загатвайки за дълги нощи, изпълнени с чувствени наслади, като копринена сянка, полягаща меко над пясъците под пустинната луна. Неприлично дълги мигли, прави и тъмни, засенчващи едни невероятни изумрудени очи; разкошна гъста коса с цвета на тъмен дъб, високи скули, открояващи се сред едно бронзово лице — красиво лице с черти, които биха засрамили и римска статуя. Устата му беше плътна и чувствена, изваяна в ясни линии, които подсказваха неотстъпчива натура. Дълбоката трапчинка в брадичката му само добавяше още чар към и без това невероятната му привлекателност.
Беше волево лице, чуждо, но все пак познато с начина, по който докосваше една чувствителна струна в гърдите на Криста. Скъпо, прилягащо по тялото облекло, което очертаваше жилести, гъвкави мускули, обвити в податлива кожа. Царствената му стойка моментално привличаше вниманието, както откри за свое върховно притеснение Криста в мига, когато очите й се спряха върху лорд Марк Карингтън, известен още като принц Ахмед, наследник на берберския бейлик Константин, управляван понастоящем от баща му, бей Халид ибн Селим.
Марк Карингтън, внук и наследник на дук Марлборо, наблюдаваше безучастно препълнената бална зала и изумрудените му очи светнаха от удоволствие, когато улови втренчения поглед на Криста. Беше присъствал на безброй подобни светски събития през четирите години, прекарани в Англия, докато получаваше образование и се сближаваше с благородния си дядо, и неизменно бе страдал от непоносима скука. Въпреки че красивите жени го интересуваха и на свой ред се поддаваха на обаянието на мъжествения млад принц, от тези запознанства неизменно произтичаше само някоя страстна среща с нежния пол, защото според берберския закон техният бей не биваше да се жени за чужденка. А той се съмняваше, че надменните майки на тези дъщери, които нарочно ги тикаха да се запознават с него, биха искали да го видят обграден с харем, който да изпълнява и най-малките заповеди на своя господар. Макар че майка му, англичанка, и царственият му баща изглеждаха щастливи от своя брак, Марк беше достатъчно умен, за да схване, че ако майка му беше имала избор, тя би предпочела да бъде законна съпруга на Селим вместо негова наложница.
Погледът на Марк се задържа върху фигурата на Криста, той се запита коя ли е тя и защо досега не я е виждал. Тънките, извити вежди увенчаваха едни котешки сапфирено-сини очи, средоточие на сърцевидното й лице, а дългите и гъсти златисти ресници само подсилваха интензивността на погледа й. Правият мъничък нос, пълната и съблазнително заоблена уста, изненадващо твърдата брадичка и челюст само изтъкваха деликатните й черти. Вълните на великолепната й коса с толкова рядко срещащия се сребърно-златист цвят беше изкусно подредена на върха на изящно оформената й глава и само нежни кичурчета, като че ли небрежно изскубнали се от прическата, ограждаха бузите й, правейки сметановата белота на кожата й да изпъкне още повече.
— Коя е тя? — запита Марк един от двамата мъже, които стояха до него.
Англичанинът, който му отговори, беше Питър Трентън, с когото Марк се бе запознал в реномираното училище, където за известно време учеха и двамата. Бяха станали неразделни приятели и нищо не можеше да помрачи искрената им дружба.
Другият мъж, застанал до Марк, свирепо изглеждащ гигант, чието мрачно изражение сочеше, че е чужденец, беше пазителят, който беят бе настоял да придружава сина му навсякъде. Омар не само беше невероятно силен, но беше и пустинен шейх от едно войнствено племе, туареги — номади, които скитаха из алжирската пустиня, освен това и приятел на Халид ибн Селим, избран специално заради предаността и силата си.
— Предполагам, че питаш за русата красавица със синята рокля — каза Питър и в тона му се прокрадна веселост.
Той беше постоянен компаньон на Марк от четири години насам и никога не беше виждал принца да проявява ненужен интерес към някоя жена, независимо от красотата й.
— Защо не съм я виждал преди? — запита Марк, неможейки да откъсне очи от жената, която се раздвижи с чувствена грация, щом изведнъж осъзна, че е обект на наблюдение, и самоуверено се отдалечи.