След вечерята Криста се върна веднага в каютата си, след като бе измъкнала всички възможни сведения от Анри, който ставаше все по-настоятелен, но досега така и не я бе покорил с галския си чар. Два пъти през последните няколко дни се бе опитал да я целуне, когато Марла не гледаше към тях, и двата пъти бе категорично отблъснат. Думите на Криста, че годеникът й я очаква в Тунис, нямаха никакво влияние върху влюбчивия французин, особено след като бе научил колко големи изгледи има Льофевр да вкара лейди Уилоу в леглото си.
Анри, който демонстрираше неумерени дози мъжка самомнителност, смяташе, че за да повтори успеха на Льофевр, ще трябва само по-настойчиво да ухажва Криста. Може би на нея й трябваше малко повече внушение, за да се поддаде на чара му, но той се закле, че по един или друг начин Криста Хортън ще бъде в леглото му, преди да слезе от кораба.
След като освободи Марла за през нощта, Криста далеч не беше готова да заспи. Странно, натрапчиво безпокойство прогонваше от клепачите й всеки намек за сън, всяка надежда, че най-накрая ще заспи. Тялото й цялото пламтеше в тръпка на предчувствие, нервите й тръпнеха. Струваше й се, че нещо ще се случи. Нещо, над което тя нямаше контрол. Съдба? Усмихна се подигравателно на себе си.
Каютата беше задушна, малките й размери я правеха да прилича повече на килия, отколкото на убежище, и нуждата да се измъкне накара Криста да действа импулсивно. Тя наметна тъмно манто над нощницата си, излезе от каютата, без да се притеснява, че е боса и че бледи кичури от разкошната й коса се спускат във великолепно безредие по гърба й. Отдавна бе минало полунощ, на палубата нямаше никой освен вахтения, който не обърна внимание на самотната пътничка, излязла на късна нощна разходка по пустата палуба.
Вдишвайки дълбоко тръпчивия мирис на соления бриз, който обвяваше дългите й гъсти мигли и гладките й бузи, Криста се поуспокои, напрежението бавно се отече от тялото й и това я накара да се засмее на странната паника, която я бе накарала да изтича така неразумно навън през нощта. Макар да нямаше представа какво е породило страха й, сега тя разбра колко глупаво е постъпила.
— Красива нощ, скъпа, само за любовници — прошепна нисък глас точно над ухото й.
Криста трепна силно, извърна се и с досада видя, че Анри е застанал до нея.
— Ка… какво правите тук?
— Същото, което и вие, предполагам — каза лейтенантът, усмихвайки се, когато внезапният порив на вятъра прилепи мантото на Криста към стройната й фигура, очертавайки всяка негова разкошна извивка. — Не можах да заспя, затова излязох на палубата. Представете си моето учудване, когато открих тук едно прелестно създание, една красива жена, наслаждаваща се на лунната светлина.
Анри се приближи към нея и Криста инстинктивно отстъпи назад, без да обръща внимание на опитите му да я притисне към парапета.
— Време е да се прибирам — измърмори тя нервно.
— Не, още не, скъпа — прошепна Анри с изкусително дрезгав глас. — Водите ме за носа дни наред, без да ми дадете дори една целувка, която да утоли глада ми. Льофевр вече се наслаждава на прелестите на лейди Уилоу и аз няма да се лиша от вашите.
Шокиращите му думи отприщиха гнева на Криста.
— Вие… вие сте непоносим! — извика тя. — Махайте се от очите ми! Не ме интересува какво прави Уилоу. Аз не приличам на тази жена.
Тя се извъртя рязко и се опита да се отдалечи.
Но Анри, решен да постигне своето, сграбчи Криста за ръката и я завъртя към себе си, притискайки я болезнено силно към твърдите си гърди. Понеже беше доста по-силен от нея, той успя да я завлече в един усамотен ъгъл, далеч от погледа на вахтения. Като разбра, че с дърпане няма да се освободи от решения на всичко французин, Криста отвори уста, за да изпищи, но Анри мигновено плени устните й в насилствена демонстрация на мъжкото си силово превъзходство и тя усети острия вкус на кръв в устата си. Ръцете му се плъзнаха под мантото й и един беззвучен писък се надигна в гърлото й, рискувайки да я задуши.