Вбесена и негодуваща, тя поднови опитите си да се отскубне и накрая успя да се изтръгне от властната прегръдка на Анри. Мантото падна от раменете й и Анри за миг замря, зашеметен от гледката, която се представи пред възбудения му поглед. Тънката нощница на Криста не скриваше нищо от щедрите пропорции на тялото й, огряно от ярката лунна светлина.
— Великолепно! — възкликна Анри със страхопочитание. — С тази вееща се коса съперничите на ангелите в небето.
Страстта възпламеняваше сетивата му; той пристъпи напред, сериозно решен да плени отново своя изплъзващ се ангел. Но Криста имаше други намерения.
— Само крачка и ще викам колко сили имам — заяви тя смело. — Капитан Дюбоа ще ви окове във вериги заради нападението ви над мене.
Анри беше твърде възбуден, за да обърне внимание на предупреждението на Криста. Единствената му всепоглъщаща мисъл беше да има тази изкусителна палавница в леглото си, доброволно или не. Дори поразителната лейди Уилоу бледнееше в сравнение с неземната красота на Криста. Изоставяйки всякаква предпазливост, той се хвърли към нея, решен да я завлече в каютата си, преди тя да се е опомнила и да е изпълнила заплахата си да разбуди целия кораб.
— Ако бях на ваше място, щях да послушам дамата — изрече един безплътен глас, долетял някъде от тъмнината.
Анри замръзна, втрещен и онемял от въздействието на плътния, заповеднически глас.
— Кой е там? — изрече той накрая. — Предлагам ви да си идете. Това не е ваша работа.
Тогава Криста го видя да излиза от сянката и да поглежда право в душата й с изумителните си изумрудени очи. Веднага го позна.
— Вие! — прошепна тя и в ума й възкръснаха силните чувства, които той бе предизвикал у нея при първата им среща, отново я обзе пламъкът, който той бе запалил у нея с пронизителния поглед на тези невероятни очи.
Без да сваля очи от Криста, Марк намекна за лошите последици, до които би се стигнало, ако Анри пренебрегнеше предупреждението му.
— Аз го правя своя работа. Заради собствената ви сигурност предлагам да се оттеглите. И ако отново се доближите до госпожица Хортън, ще съжалявате.
Нервният поглед на Анри се премести от мъжа отново към жената и той ясно осъзна, че тук става дума не просто за среща между непознати. Беше по-скоро докосване на сродни души и той не беше нито нужен, нито желан. Освен това нещо му подсказваше, че ще си има сериозни неприятности, ако продължи да преследва Криста. Само един поглед към тези сурови зелени очи би изкарал ума на всекиго. Анри мъдро реши, че ще е добре веднага да се оттегли, затова кимна към страшния непознат и се стопи в сенките. Никоя жена не си струваше заради нея да си изпроси един бой… или нещо по-лошо.
— Като че ли сте изненадана да ме видите — каза Марк, а огромните му зелени очи бродеха одобрително по очертанията на тялото й, ясно видими под тънката нощница. — Направи ли ви нещо? Нарани ли ви по някакъв начин?
— Н… не, добре съм — увери го Криста, потискайки една тръпка при мисълта за ръцете на Анри, притискащи тялото й, при мисълта какво смяташе да прави той с нея.
Повдигаше й се. Така ли щеше да реагира и когато Брайън предявеше правата си като неин съпруг, запита се тя, сигурна, че ще стане точно така. Нима Марк само с една целувка и с докосването си я бе отвратил от всички други мъже?
— Студено ви е — забеляза Марк, когато тя взе да трепери.
Вдигна мантото й от палубата, метна го на раменете й и ръцете му се задържаха върху нежните им очертания малко по-дълго от необходимото.
— Какво правите тук? На „Бон ами“? — запита го Криста, когато се съвзе от шока да види мъжа на своите мечти точно там, където го искаше, до себе си.
— По-късно ще ви обясня — отвърна Марк, — но първо ми позволете да ви изпратя до каютата ви.
Хвана ръката й и я поведе по пътеката, надолу по стълбата и към каютата й. Спряха пред вратата.
— Значи вие сте тайнственият пътник в съседната каюта! Защо досега не се показвахте? Знаехте ли, че съм наела каюта на „Бон ами“?
Марк разбра, че Криста няма да го остави на спокойствие, докато не й даде някакво обяснение. Той отвори вратата на каютата, огледа пустата палуба, леко я побутна навътре, влезе бързо след нея и безшумно затвори вратата. Когато се обърна към нея, бляскавите му очи потъмняха от чувство, което Криста не можа да разгадае.
— Нашите съдби са тясно преплетени, скъпа моя сирена — изрече той с внезапно предрезгавял глас. — Може би сега ще повярвате, че съдбата е предопределила отново да се срещнем. Не ви ли казах, че един ден ще бъдете моя?
Този мъж беше невъзможен! Криста въздъхна. Винаги й говореше със загадки, а самомнението му беше невъобразимо.