Выбрать главу

Криста се обърна, смръщвайки вежди пред блясъка в зелените очи на Марк.

— Беше… преди да се появите — изтърси тя, но не бе имала намерение да каже точно това.

Ленива усмивка се очерта в ъгълчето на пълните устни на Марк. Господи, защо трябва да е толкова привлекателен, запита се мрачно Криста. Още от първата им среща бе станало съвършено ясно, че този мъж не е за нея. Съдбата му беше да управлява, а нейната — да живее свободно.

— Не искате да кажете това, Криста — прошепна съблазнително Марк. — Когато накрая се съберем така, както и двамата искаме, ще уважавате решението, което взех снощи. Достатъчно е да кажа, че ви желая повече от всяка друга жена, която съм познавал.

— Много си въобразявате, милорд — изфуча Криста. — Уверявам ви, че след като се омъжа за Брайън, вие ще бъдете само един блед спомен.

Боже господи! Как може така безсъвестно да лъже! След като се запозна с Марк, изобщо не ставаше и дума да се омъжи за Брайън. Дори никога повече да не бе срещнала Марк, не би могла да живее с Брайън Кент. Нямаше да е честно и за двамата. Никой мъж на света не можеше да се сравни с Марк.

— Криста, нека…

Но каквото и да искаше да каже Марк, думите му потънаха във възторжения крясък:

— Марк… Марк Карингтън! Ти ли си наистина?

Марк потисна едно разочаровано възклицание, когато Уилоу издърпа ръката си от властната хватка на Пиер Льофевр и се хвърли към него. Уилоу Лангтри беше последният човек на света, когото би искал или би очаквал да види. Седмици му трябваха, за да я убеди, че връзката им е приключила. Беше се наситил на лейди Уилоу, макар тя твърдо да отказваше да се примири със скъсването. За Марк тя беше поредната жена в дългия списък от любовници, които бяха направили престоя му в Англия извънредно приятен. Никоя от тях не означаваше нищо за него. Криста бе откраднала сърцето му.

Едва сдържайки се да не направи разочарована гримаса, Марк се откъсна от Криста и изрече:

— Каква изненада, лейди Уилоу. Нямах представа, че сте на „Бон ами“. Ще се присъедините ли най-после към скъпия си съпруг?

Уилоу му отправи странна усмивка. В мига, когато го зърна, тя си втълпи, че е научил по някакъв начин, че тя отплава от Марсилия, и я е последвал. За егоцентричка, каквато беше Уилоу, присъствието на Марк само подсилваше увереността й, че инстинктът не я е излъгал и Марк е реши да възобнови връзката им. Тя отчаяно искаше да се озове насаме с него, за да поговорят открито. Причината, поради която Марк толкова дълго бе крил присъствието си на борда, не й даваше мира, защото тя разбра, че именно той е бил тайнственият мъж, който упорито се бе държал изолиран в каютата си. Защо едва сега се показва?

— Значи ти си човекът, който отказваше да излезе от каютата си! — засия Уилоу. После пълните й устни се нацупиха очарователно. — Защо пропиля толкова много време, скъпи? Помисли за всички дни и нощи, когато можехме…

Изведнъж тя си спомни за присъствието на Льофевр, който ловеше всяка нейна дума, и на Криста, която си пожелаваше да се превърне в дим и да изчезне.

— Ще ни извините, нали? — усмихна се тя сладко на Льофевр. — Двамата с Марк Карингтън сме стари… и добри… приятели. Имаме много да си говорим.

Изгарян от ревност, Льофевр хвърли остър поглед към Марк, после се поклони на Уилоу.

— Както желаете, скъпа.

Завъртя се на пета, кипейки вътрешно, и се отдалечи.

Без да чака да я отпратят, Криста последва примера му. Беше достатъчно умна, за да разбере, че Марк и Уилоу са нещо повече от приятели. Въпреки измъченото изражение на Марк беше съвършено ясно, че Уилоу сериозно възнамерява да поднови връзката си с него, каквато и да е тя. Криста изобщо нямаше намерение да застава между двамата любовници. За каква наивница я мислеше Марк! Почти бе повярвала на лъжливите му уверения, че един ден ще бъдат заедно. Съдба?! Хайде де! Съвършено ясно беше, че Марк има талант да мами и живо въображение, както и инстинкт на ловец спрямо нежния пол.

— Криста! Не си отивай! — произнесе умолително Марк, когато разбра какви са намеренията й.

— Двамата нямате нужда от мене — осведоми го студено Криста.

— Познавате се с Криста? — запита Уилоу, присвила заинтригувано очи.

— Имах удоволствието да се запозная с нея на бала на Трентън, съвсем неотдавна — отвърна Марк, хвърляйки нежен поглед към жената, която бе пленила сърцето му.

— О, да — кимна Уилоу. — Поради някаква причина не получих покана за този бал. Недоглеждане, предполагам.