— Дълго време я нямаше в Англия — довери му Питър с нисък глас. — Разбрах, че дошла на гости на леля си в Лондон. Баща й е сър Уесли Хортън, високопоставен чиновник в консулството в Тунис. — Ясно беше, че Питър е добре запознат с лондонските клюки. — Госпожица Криста Хортън е само от два месеца в града. Трябва скоро да се върне в Тунис.
— Криста — промърмори Марк, вкусвайки името, което се търкулна леко в устата му. — Госпожица Криста Хортън. Искам да се запозная с нея — изрече той с авторитета на човек, роден да управлява.
Питър го изгледа с присвити очи. Възможно ли е това да е онзи същият мъж, който едва снощи безчувствено отпрати червенокосата красавица, негова любовница през последните шест месеца? Преди нея беше една блондинка, имаше и една брюнетка… Много жени се опитваха, но никоя не успя да завладее сърцето на смайващия Марк Карингтън. Те само удовлетворяваха една нужда, която, ако Марк се намираше в собствената си страна, щеше да бъде надлежно задоволявана от цял харем изкусително красиви жени. А сега тази девойка със сребриста коса бе привлякла вниманието му само с един поглед. Нищо подобно не се бе случвало с него през цялото време, откакто го познаваше Питър.
— Тази вечер ще й бъдеш кавалер на масата, Марк — каза му Питър. — Предположих, че красотата й ще те плени, макар че нямах, представа до каква степен. Чух, че била дошла в Лондон да си събира зестра. Щом се върне в Тунис, ще се омъжи.
Марк помрачня, веждите се събраха на плътна черна линия върху челото му.
— Ще се омъжва? За кого?
Питър сви рамене.
— Не знам, човече. Някакъв низш правителствен чиновник.
— Още не е омъжена — измърмори Марк под нос, проследявайки жадно стройната фигура на Криста, изведнъж обзет от необяснима ревност спрямо мъжа, който в този момент я прегръщаше сред другите танцуващи двойки.
Криста отговаряше на любезните забележки на младия си кавалер. Но мисълта й беше при онзи, който внезапно бе привлякъл вниманието й: от време на време тя хвърляше коси погледи към силния му, волеви профил. Когато очите им се срещнаха за пръв път, странна топлина пробяга по вените й и сетивата й се отвориха за един пулсиращ с неподозирана енергия живот. Дори годеникът й не беше способен да я развълнува така, както тайнственият мъж, който — тя вече бе научила — не само е английски аристократ, но и берберски принц. В стаята за почивка на дамите, където се оттегли, за да възстанови самообладанието си, жените говореха само за наследника на Константинския бейлик.
За Криста, която беше на двадесет и една години, този двадесет и осем годишен принц беше мъжът, за когото винаги бе мечтала, но и винаги бе знаела, че няма да го има. Смятана вече за преминала възрастта за женитба, Криста най-накрая се бе поддала на настояванията на родителите си, които искаха тя да се задоми, и колебливо бе приела предложението на Брайън Кент, правителствен чиновник, чиято кариера всеки оприличаваше на изгряваща ярка звезда. Стремглавото му издигане беше ускорено от сър Уесли Хортън, който скоро щеше да стане негов тъст.
Винаги смятана от приятелите си и от семейството си за твърде взискателна и независима, Криста беше достатъчно схватлива, за да разбере, че Брайън не е полудял от любов към нея. Но той беше красив и амбициозен, освен това я желаеше. Колкото до Криста, тя харесваше Брайън повече от предишните си ухажори. Двамата щяха добре да се разбират, помисли тя, без да влага никакви чувства, и това не беше зле. С времето дори помежду им можеше да се роди любов, както беше станало с родителите й, чийто уреден брак беше изненадващо щастлив. Може би, допусна лениво Криста, тя не е способна да обича. Може би е обречена да няма голяма страст в живота си. Такива неща се случваха само в книгите, които ревностно четеше. Макар че родителите й никога нямаше да насилват най-голямата си дъщеря да вземе мъж не по свой избор, Криста беше решила, че ако остане неомъжена, ще пропусне много неща в живота си. Затова се бе съгласила да стане съпруга на Брайън.
Но тази вечер срещна пламтящия поглед на красивия принц, който веднага обсеби сетивата й с неотразимата сила на своята личност, и от този миг нататък тя не знаеше що е спокойствие.
Въздух! помисли Криста, спъвайки се в сложните стъпки на танца. Имаше нужда от свеж въздух, за да проясни замаяния си мозък. Улавяйки момента, когато музиката спря, тя се извини грациозно и побърза към отворената врата, преди един от младите мъже, копнеещи за привилегията да я държат в обятията си, да беше успял да я покани за следващия танц.