Плътният му глас бе изпълнен с обещание.
Криста затърси подходящ отговор из дебрите на омаломощения си мозък, но беше твърде ядосана, за да измисли нещо свързано. В края на краищата, не беше необходим никакъв отговор. Марк галантно й предложи ръката си, тя я прие колебливо и той я поведе уверено към изхода на лабиринта, където се извисяваше мощната фигура на Омар, готов да даде и живота си за своя принц.
Вървейки с небрежна походка край Марк, Криста вътрешно кипеше. Този мъж беше невъзможен! Имаше всичко — богатство, славно бъдеще, красива външност, всички жени, които пожелаеше. Тогава защо си играе с нея? Съдба — как ли пък не! Нямаше никаква вероятност двамата отново да се срещнат.
Щом стигнаха до мястото, където Омар стоеше на стража, тя оттегли ръката си от тази на Марк, възнамерявайки да му се накара както подобава. Но когато се обърна към него, видя, че вече го няма, сякаш се беше стопил в сенките също така тихо, както се бе и появил. Думите му обаче кънтяха в ушите й. Наистина ли съдбата им предвещаваше отново да се срещнат?
На връщане към залата Криста си даде доста труд, за да измисли такова оправдание за дългото си отсъствие, което да удовлетвори леля й. В края на краищата си призна, че се е загубила в лабиринта, което беше самата истина. Пропусна само едно нещо — присъствието на Марк Карингтън. Запази тази дискредитираща информация за себе си. Но ако бе сметнала, че вижда за последно очарователния си спасител, Криста се лъжеше. След малко той дръзко я покани на танц и я завъртя сред останалите двойки, след като я отмъкна буквално под носа на неколцина млади джентълмени, които се надпреварваха за тази чест.
— Да не би да сметнахте, че така лесно ще се отървете от мене? — запита Марк с дяволита усмивчица.
Криста забеляза против волята си как усмивката издълбава още повече трапчинката на брадичката му.
— Ако бях допуснал, че мислите така, щях много да се обидя — прошепна съблазнително Марк в ухото й. — Няма никаква полза да се борите срещу това необикновено привличане между нас, сладка моя. Очите ви ми изпратиха знак и аз отговорих на вашия зов. Сега ми принадлежите.
Каква дързост! Криста кипеше в безмълвен гняв.
— Нито аз съм ви давала знак, нито вие на мене — отрече тя разпалено. — Самомнението ви е невероятно!
— Ще обсъдим това по-късно — отвърна елегантно Марк. — Вие сте моята партньорка за вечерята.
— Партньорка за вечерята! Нима нямам право на избор дори в това?
Но в действителност мисълта, че ще седи до него няколко часа, направо замая главата й.
— Страхувам се, че нямате. Семейство Трентън са подредили гостите, а и аз не бих могъл да направя по-добър подбор. Те мислеха…
Но Криста така и не можа да разбере какво са мислили, защото видя Омар, който му правеше знаци.
Маневрирайки дискретно, Марк я отведе при внушителния си страж, чието каменно изражение изведнъж се оживи. Без да отмества ръката си от тънката талия на Криста, Марк запита:
— Какво има, Омар?
С мрачен поглед гигантът му подаде едно листче. Марк смръщи вежди и зачете, а лицето му пребледняваше все повече и повече. Криста разбра, че в писмото наистина става дума за нещо сериозно, защото Марк гневно смачка листчето, а на лицето му се изписа едва сдържан бяс.
— Какво има? — запита тя със съчувствен глас.
Марк я погледна невиждащо, сякаш не забелязваше присъствието й. Криста бе шокирана от животинската ярост, изкривила красивите му черти. Изведнъж се почувства ужасно облекчена, че този неумолим гняв не е отправен към нея, и изпита съжаление към този, който го бе предизвикал.
— Марк — повтори тя и леко го дръпна за ръката, за да привлече вниманието му.
Сякаш излизайки от някакъв транс, той отправи поглед към нея и изражението му омекна.
— Съжалявам, Криста, но сякаш няма да имам удоволствието да бъда във вашата компания на вечеря. Трябва веднага да замина.
— Да заминете? — запита смутено Криста. — Връщате се тази вечер в Марлборо Хауз?
— Връщам се в Константин — бе стряскащият отговор на Марк. — Получих известия, които промениха плановете ми и ме принуждават веднага да замина. Но не се страхувайте, сладка моя сирено, ще се срещнем отново. Написано е на небето. Това е съдба…
Думите му звъняха във въздуха дълго след като си бе отишъл.
2
След две седмици дойде и краят на гостуването на Криста в Англия. Тя се качи на борда на една тримачтова шхуна в оживеното френско пристанище Марсилия. Плаващата под френски флаг шхуна „Бон ами“ гордо извисяваше корпуса си над пенестите вълни, които плискаха прясно боядисаните й бордове. Придружена от камериерката си Марла и заобиколена от планини багаж, Криста хвърли последен поглед към пристанищния град и влезе в каютата си.