Выбрать главу

Осемнайсета глава

Ив нервно крачеше из кабинета на доктор Майра. Беше пъхнала ръце в джобовете си, а главата й беше наведена като на бик, който се готви да прободе някого.

— Нищо не разбирам! Как е възможно изследванията ти да показват, че е неспособен на убийство? Успях да го накарам да си признае, че е прониквал в мозъците на хората и при това с огромно удоволствие.

— Съжалявам, Ив. Ти се интересуваше от възможностите и аз ти ги съобщавам. Друг въпрос е, че резултатите не ти харесват.

Майра седеше в удобното си кресло и бавно отпиваше от жасминовия си чай. Хрумна й, че има нужда от успокояващото му въздействие. Атмосферата беше напрегната. Ив едва сдържаше раздразнението си.

— Разполагаш с неговото самопризнание и с доказателства, че е създал уред, който въздейства на подсъзнанието. Съгласна съм, че вината му е огромна и неоспорима. Но резултатите от моите тестове показват, че не е способен на убийство. Ето защо не мога да подкрепя хипотезата ти, че е принуждавал определени личности да сложат край на живота си.

— Много ти благодаря! — гневно възкликна Ив. Лицето й беше поруменяло, очите й блестяха, след като беше успяла да подремне един час. — Ако не ме подкрепиш, Уитни няма да приеме доказателствата, което означава, че и прокурорът ще го подкрепи.

— Невъзможно е да подправя доклада си така, че да ти угодя.

— Не съм те и молила за това. — Тя вдигна ръце, сетне ги пъхна в джобовете си. — Просто не мога да повярвам на резултатите. Този тип се мисли за Бог и дори полусляп идиот би забелязал комплексите му.

— Съгласна съм, че Джес Бароу притежава огромно самочувствие и буен темперамент, присъщ на хората на изкуството. — Майра въздъхна. — Моля те, седни. Изнервяш ме.

Ив намръщено приседна на ръба на стола.

— Хайде, продължавай.

Майра неволно се усмихна. Възхищаваше се от силната воля и от амбицията на тази млада жена.

— Знаеш ли, не успях да проумея защо припряността те прави толкова привлекателна. И как въпреки нетърпеливостта си успяваш да се справяш с работата си.

— Не съм дошла да обсъждаме моята персона.

— Знам. Жалко, че отказваш периодично да се подлагаш на психоанализ. Но това е предмет на друг разговор. Ще се запознаеш с доклада ми, ала накратко казано пациентът е съвършен егоист и самовлюбен човек, който по принцип оправдава антиобщественото си поведение, наричайки го „изкуство“. Освен това е изключително умен. — Доктор Майра въздъхна и поклати глава. — Дори бих казала, че е гениален.

— Браво на него — промълви Ив. — Предлагам да запишем мозъчните му вълни на диск и да му причиним същото, което той причини на нас.

— Реакцията ти е напълно нормална. По принцип всеки човек потръпва при мисълта, че някой може да упражнява контрол върху съзнанието му. Дори наркоманите се самозаблуждават, че могат да се контролират. — Тя сви рамене. — Пациентът притежава забележително логична мисъл. Осъзнава способностите си и е ужасно самодоволен. Под очарователната му външност се крие — позволи ми да използвам твоето точно, макар и ненаучно определение — един мръсник. Но съвестта не ми позволява да го обявя за убиец.

— Малко ме е грижа за твоята съвест! — сопна се Ив. — Фактите красноречиво говорят за вината му. Доказано е, че той е изобретил и е експериментирал устройство, което влияе върху поведението на набелязани от него лица. Имаме и четирима мъртъвци, които може би — не, със сигурност, са били подтикнати към самоубийство.

— Следователно Джес Бароу е виновник за смъртта им. — Майра се облегна назад, протегна ръка и програмира чай за Ив. — Но тестовете, които проведох, доказват, че той не е социопат. — Замълча и подаде на по-младата жена чая, макар да знаеше, че Ив не го обича. — До момента не е открит мотив за смъртта на тези хора. Смятам, че ако действително някой ги е принудил да се самоубият, този някой е социопат. А Джес Бароу не изпитва човеконенавистни чувства, напротив, мечтае хората да го харесват и да се възхищават от него. Признавам, че обича да манипулира всички, за да извлече полза за себе си, но е уверен, че изобретението му е дар Божий за човечеството. И, разбира се, че ще му донесе огромна печалба.

— Какво, ако е изпуснал нещата от контрол, ако се е увлякъл? — възкликна Ив и си помисли: „Да, точно така се изрази, когато го обвиних за онова, което беше причинил на Рурк“. — Може би не познава всички особености на апаратурата си.

— Възможно е да си права. От друга страна, Джес обича работата си, радва се на резултатите от нея. Стреми се да види, да изпита поне малко от онова, което усещат хората, в чието съзнание е проникнал.