„Не беше при нас, когато Рурк ме изнасили“ — каза си Ив, но отлично разбра намека на Майра. Спомни си как Джес я беше погледнал, как се бе усмихнал, забелязвайки завръщането им при гостите.
— Очаквах да ми кажеш нещо друго.
— Знам. Изслушай ме. — Майра отмести чашата си. — Джес Бароу е дете, емоционално осакатен човек, фантазиите и музиката му за него са по-важни от хората, но отново повтарям, че той не мрази ближните си. Накратко казано не открих никакво доказателство, че би рискувал свободата си, за да убива.
Ив машинално отпи от чая и припомняйки си думите на Фийни, замислено попита:
— Ами ако е имал съучастник?
— Възможно е. Джес не е от хората, които с удоволствие биха разделили парите и славата с другиго. Но не бива да забравяме, че жадува за признание и за финансов успех. Вярвам, че ако му се е налагало, е щял да се съюзи с някого.
— Но защо отказа да го издаде? — Ив поклати глава. — Той е страхливец и подлец, няма начин да поеме цялата вина върху себе си. — Отново отпи няколко глътки от ароматния чай и се замисли. След няколко минути наруши мълчанието. — Каква е вероятността престъпните наклонности да са заложени генетично в него? Той е интелигентен и умее да се прикрива, но това е само маска.
Майра възмутено възкликна:
— Не поддържам теорията, че хората са „белязани“ по рождение. Възпитанието, средата, образованието оформят нашите характери. Никой не се ражда чудовище или светец.
— Но някои експерти в областта на психологията вярват във въпросната хипотеза — промълви Ив и си каза, че познава точно такъв човек.
Майра разбра намека й и се почувства засегната.
— Твое право е да се консултираш с доктор От. Сигурна съм, че ще бъде много поласкана.
Ив не знаеше как да реагира. Беше доловила горчивината в гласа на Майра.
— Не исках да те обидя. Не се съмнявам в професионалните ти способности, но се оказва, че не можеш да ми дадеш онова, което спешно ми е необходимо.
— Позволи ми да ти кажа мнението си за теорията, че всички сме белязани още с раждането си. Тя служи за оправдание на всички престъпници, освобождава ги от отговорност. Представи си, че ти заявя: „Не можах да се въздържа, запалих една сграда и при пожара изгоряха живи стотици хора. Но съм пироманка по рождение.“ Или: „Не можах да се въздържа и пребих до смърт една старица заради шепа кредитни жетони. Но майка ми е била крадла.“
Вбесяваше се при мисълта, че тази теория се използва за оневиняване на престъпниците, а, от друга страна, жигосва за цял живот онези, които не носят вина заради това, че родителите им са били чудовища.
— Тя оправдава нашата неморалност, нашата омраза към ближния. Пречи ни да различаваме доброто и злото. Заявяваме, че сме белязани още в майчината утроба, че не сме имали никакъв шанс, затова сме извършили това или онова. — Тя наведе глава. — Но ти си живото доказателство, че тази теория е погрешна.
— Не става въпрос за мен. — Ив рязко остави чашата си на масата. — Нито за произхода ми или за това, че съм успяла да постигна нещо в живота. Става въпрос за четирима души, на които не беше дадена възможност за избор. И някой трябва да плати за това. — Тя се изправи.
— Позволи ми един последен въпрос — обади се доктор Майра. — Отговори ми дали си толкова настроена срещу този човек заради това, че е оскърбил и използвал теб и хората, които обичаш или заради мъртъвците, които защитаваш.
— Може би и поради двете причини — призна Ив.
Не се обади веднага на Риана. Искаше още малко време, за да обмисли идеята. Освен това, когато влезе в канцеларията си, завари там Надин Фарст.
— Как те пусна охраната на пропуска?
— О, позволи ми да го запазя в тайна. — Надин лъчезарно се усмихна. — Всъщност повечето ченгета ме познават и знаят, че с теб сме приятелки.
— Какво искаш?
— Няма да откажа чаша кафе.
Ив с нежелание програмира автоготвача, подаде кафето на репортерката и я предупреди:
— Побързай. Престъпниците в нашия град са се развихрили.
— И създават работа и на двете ни.
— Защо снощи те повикаха в полицията, Далас?
— Моля?
— Хайде, не се опитвай да ме излъжеш, бях на празненството. Между другото Мейвис беше страхотна. — Тя отпи от кафето. — Първо изчезна ти, после Рурк. Едва ли е необходимо да си опитен репортер като мен, за да се досетиш какво става. — Надин се изкиска, когато забеляза изумлението на Ив. — Но твоя полов живот не е сензационна новина… поне за телевизионната станция, в която работя.
— Ами… сандвичите със скариди бяха на свършване. Отидохме в кухнята да приготвим още… иначе щяхме да изпаднем в неудобно положение…