— Добре, вярвам ти. — Надин с удоволствие довърши кафето си. Дори шефовете в Канал 75 рядко успяваха да се снабдят с истинско кафе на зърна. — После орловите ми очи забелязаха, че ти отвлече Джес Бароу нанякъде и нито един от двама ви повече не се появи.
— С него тайно въртим луда любов — сухо отбеляза Ив. — Разрешавам ти да съобщиш новината на завеждащия клюкарската рубрика.
— Направи ми впечатление и още нещо — невъзмутимо продължи репортерката. — Рурк отново прояви пословичния си чар, успя да отведе последните останали гости в залата за развлечения и да им поднесе твоите извинения, съобщавайки, че спешно са те повикали на работа. — Репортерката наклони глава. — Знаеш, че приемникът ми е настроен на вълните, използвани от полицията; странно, не се беше случило нищо, което да накара едно от най-добрите ченгета в града да напусне дома си по това време на нощта.
— Полицаят е като войник, Надин. Отива там, където го изпращат и не задава въпроси.
— Тези номера не ми минават — пробутвай ги другиму. Знам колко обичаш Мейвис. Само нещо много сериозно би те накарало да я изоставиш в момента на най-големия й триумф. — Приведе се напред и попита: — Къде е Джес Бароу, Далас? И какво е направил?
— Не мога да ти кажа нищо, Надин.
— Хайде, скъпа, добре ме познаваш. Ще мълча като риба, докато ми разрешиш да разглася новината. Кого е убил?
— Откажи се, Надин — посъветва я. В този момент комуникаторът й избръмча. Тя го извади и нареди: — Изключи звука.
Набързо прочете съобщението от Пийбоди, после изпрати друго, в което се казваше, че след двайсет минути ги очаква в кабинета си заедно с Фийни. Остави комуникатора на бюрото и се обърна към автоготвача да провери дали има соеви солети. За свое разочарование установи, че е останал само един претоплен сандвич.
— Имам си работа, Надин — подкани тя репортерката. — Не мога да ти съобщя информация, която да повиши рейтинга ти.
— Криеш нещо от мен. От сигурен източник знам, че Джес е в ареста.
Ив гневно се обърна.
— Не мога да ти помогна. Точка по въпроса.
— В какво го обвиняваш?
— Засега информацията е секретна.
— Върви по дяволите, Далас.
— Слушай, още нямам сигурни доказателства! — избухна Ив. — Не знам как ще се развият събитията. Не ме насилвай. Вярвай, че първа ще узнаеш всичко, когато ми разрешат да информирам пресата. Засега трябва да се задоволиш с това.
— Страхотна новина, няма що. — Надин се изправи. — Сигурно случаят е сериозен, иначе нямаше да си придаваш толкова важности. Моля те само да…
Тя замълча, когато Мейвис се втурна в канцеларията.
— Боже мой, Далас! Как можа да арестуваш Джес? Да не си полудяла?
— По дяволите! — изруга Ив. Знаеше, че репортерката е наострила уши и не пропуска нито дума. — Седни! — нареди на Мейвис, после се обърна към Надин: — А ти изчезвай.
— Не бъди толкова коравосърдечна, Далас. — Репортерката се приближи до Мейвис. — Не виждаш ли колко е разтревожена. Ей сега ще ти донеса едно кафе, скъпа — обърна се тя към певицата.
— Помолих те да излезеш. — Ив, която се почувства в безизходно положение, потърка лицето си с длани. — Изчезвай, иначе ще те включа в черния списък.
Заплахата оказа въздействие. Включването в черния списък означаваше, че нито един полицай от отдел убийства няма да дава информация на репортерката.
— Добре, отивам си. Но знай, че няма да се откажа. — Беше сигурна, че ще открие начин да се добере до необходимите й сведения. Грабна чантата си, изгледа ледено Ив и наперено излезе.
— Далас, как можа да го арестуваш?
Ив затвори вратата, за да не подслушват разговора им. Отново усещаше непоносимо главоболие.
— Разбери, че трябваше. Просто изпълнявах служебните си задължения.
— Задължения ли? — извика певицата. Днес носеше светлосини лещи и очите й бяха зачервени от плач. — А помисли ли за моята кариера? Точно когато ми се предоставя най-големият шанс в живота, ти арестуваш моя съдружник. И то за какво? Защото се е опитал да те сваля, а пък Рурк е побеснял.
— Моля? — Ив зяпна от удивление и няколко секунди не успя да проговори. — Това пък откъде ти хрумна?
— Току-що говорих с Джес по видеотелефона. Направо е съсипан. Не съм предполагала, че ще постъпиш толкова подло, Далас. — От очите й отново рукнаха сълзи. — Знам, че Рурк е най-важен за теб, обаче си въобразявах, че държиш на приятелството ни.
Тя неутешимо зарида. В този момент Ив с най-голямо удоволствие би удушила Джес Бароу.
— Да, държа. Би трябвало да ме познаваш по-добре и да знаеш, че не съм способна на мръсни номера, нито пък арестувам някого, защото ме е ядосал. Моля те, седни.
— Не искам! — изкрещя певицата и проницателният й глас накара Ив да потръпне, сякаш някой беше забил нож в слепоочието й.