— Е, аз пък искам. — Седна и се запита какво да довери на певицата без да издаде служебната тайна. Или пък беше готова да наруши правилата в името на приятелството? — Въздъхна и промълви: — Джес е заподозрян във връзка със смъртта на четирима души.
— Какво? Сигурно си откачила. Той не би…
— Млъкни! — сопна й се Ив. — Още нямам солидни доказателства за това, но ще ги открия. Арестувах Джес по други обвинения. И то много сериозни. Ако престанеш да цивриш и благоволиш да седнеш, ще ти кажа всичко, което мога.
— Дори не остана до края на концерта ми! — Мейвис се тръшна на стола, но продължи да хленчи.
— О, скъпа, извинявай. — Тя машинално разроши косата си. Сълзите на Мейвис я изнервяха. — Нямаше начин да остана. Слушай… Джес е измислил начин да контролира съзнанието.
— Какво?! — Певицата беше толкова смаяна от думите на Ив, която смяташе за най-уравновесеният човек на света, че дори престана да плаче. — Какво?
— Създал е устройство, чрез което прониква в съзнанието на хората и въздейства върху поведението им. И го е изпробвал върху мен и Рурк и върху теб.
— Върху мен ли? Но това е абсурдно. Опомни се, Далас. Май си чела много романи на ужаса. Джес не е побъркан учен, а музикант.
— Той е инженер, музикант и мръсник. — Ив си пое въздух и й разказа всичко, което прецени за необходимо. Докато говореше, сълзите на Мейвис пресъхнаха, а очите й започнаха да хвърлят мълнии.
— Използвал ме е, за да се добере до теб и до Рурк — процеди тя през зъби. — Използвал ме е като трамплин. А щом го свързах с теб, е прецакал мозъка ти.
— Вината не е твоя. Не плачи — нареди й Ив, когато забеляза, че очите на приятелката й отново се наливат със сълзи. — Моля те. Уморена съм до смърт, наближава крайният срок, който ми определи командирът, а главата ми ще се пръсне от болка. Бъди така добра и престани да хленчиш. Не си виновна за нищо. Джес е използвал и двете ни. Надявал се е Рурк да спонсорира проекта му. Това не означава, че аз съм некадърно ченге, а ти бездарна певица. Добра си и ставаш все по-добра. Джес е оценил способностите ти, затова те е използвал. Прекалено много се гордее със способностите си, за да композира музика за някоя некадърница. Необходима му е била певица, която да се отличава от другите, която да блести с таланта си. Затова е избрал теб.
Мейвис подсмръкна и избърса носа си с опакото на ръката си.
— Сериозно ли говориш? — В гласа й се долавяше плаха надежда. Ив разбра, че самочувствието на приятелката й сериозно е засегнато. Затова се опита да бъде още по-убедителна.
— Съвсем сериозно. Беше страхотна, Мейвис. Честна дума.
— Вярвам ти. — Певицата избърса сълзите си. — Обаче ми беше адски кофти задето не остана до края, за да ме поздравиш. Леонардо ми каза, че се държа като последна глупачка и че щом си напуснала празненството, значи така е трябвало. — Дълбоко въздъхна и добави: — Не трябваше да вярвам на ония глупости дето ми ги наговори Джес.
— Няма значение. По-късно ще ти обясня всичко. Но сега нямам никакво време, трябва да побързам и да представя доказателства на командира.
— Мислиш ли, че Джес е убивал хора?
— Не знам, но ще разбера.
На вратата се почука. Пийбоди застана на прага.
— Извинете, лейтенант. Да почакам ли отвън?
— Не, аз тъкмо си тръгвах. — Мейвис подсмръкна, стана и тъжно се усмихна. — Извини ме задето се опитах да наводня кабинета ти.
— Няма страшно, ще избършем локвите от сълзи. Ще ти се обадя при първа възможност. Моля те да не се тревожиш.
Мейвис кимна. Сведените й клепачи прикриха странните пламъчета в очите й. Възнамеряваше да направи нещо повече, отколкото да се тревожи.
— Всичко наред ли е, лейтенант? — попита Пийбоди, когато останаха сами.
— Точно обратното. — Ив седна и притисна пръсти към слепоочията си, сякаш искаше да ги пробие и да облекчи болката. — Майра смята, че нашето момче не е способно да извърши убийство. Засегнах я, като й казах, че ще използвам още един консултант. Надин Фарст е надушила за ареста на Джес, а пък аз току-що разбих сърцето на Мейвис и съсипах самочувствието й.
Пийбоди изчака секунда и спокойно попита:
— Как върви работата, като изключим проблемите, за които току-що споменахте?
— Супер — отвърна Ив, но не можа да се сдържи и се поусмихна. — По дяволите, писна ми от тези щуротии. Предпочитам да разследвам най-кървавото убийство.
Фийни влезе в кабинета. Пийбоди отстъпи встрани, за да му направи място, и заяви:
— Лейтенант, екипът е налице.
— Да се залавяме за работа. Откри ли нещо ново, Фийни?