— Не съвсем, трябваха ми поне още няколко часа сън. Докога ще бъдеш там?
— Поне още няколко часа. Защо питаш?
— Искам да дойда още сега. Можеш ли да ми отделиш малко време?
— Винаги съм свободен за теб.
— Въпросът е служебен — заяви и прекъсна връзката преди съпругът й да види усмивката й. Прехвърли колата на автопилот, програмира маршрута, после се обади на Надин.
Когато чу гласа й, репортерката наклони глава и проговори с леден тон:
— Лейтенант, какво обичате?
— Чакам те в девет в кабинета ми.
— Да взема ли адвокат?
— Вземи си записващото устройство. Ще ти дам информация за утрешната пресконференция на Джес Бароу.
— Каква пресконференция? — Надин моментално сложи слушалките, за да не чуят колегите й разговора. — Засега не е обявена.
— Но ще бъде. Ако искаш информация за нея, както и сведения от детектива, разследващ случая, ела в кабинета ми точно в девет.
— Какво искаш в замяна?
— Всичко, отнасящо се до сенатор Пърли. Или по-точно — поверителната информация. Например какво е било хобито му, кои заведения е посещавал. Включвал ли се е в незаконните игри по Интернет.
— Пърли беше истински светец.
— Дори светците проявяват любопитство.
— Какво те кара да мислиш, че мога да открия подобна информация за един правителствен служител?
— Познавам те, Надин. Изпрати данните на домашния ми компютър, а утре в девет те очаквам при мен. Ще научиш всичко цели два часа по-рано от конкуренцията. Помисли си как това ще повиши рейтинга ти.
— В момента мисля. Дадено — заяви тя и прекъсна връзката.
Ив нямаше проблеми с паркирането в подземния гараж на зданието, където работеше съпругът й. Мястото й беше запазено, а охранителният код се включи в мига, когато тя излезе от колата.
Ив притисна длан към специалната пластинка в частния асансьор и кабината плавно се понесе към последния етаж. Младата жена си каза, че сигурно никога не ще свикне с лукса и удобствата, с които се беше обкръжил Рурк.
Личната му секретарка й се усмихна приветливо, заяви, че се радва да я види, после я поведе през луксозно обзаведените стаи на служителите. Преминаха по дълъг коридор и се озоваха в кабинета на Рурк. Но той не беше сам.
— Извинете. — Тя едва прикри разочарованието си при вида на Риана и Уилям. — Не искам да ви преча.
— Изобщо не ни пречиш. — Рурк се приближи и я целуна по бузата. — Свършваме след секунда.
— Съпругът ти е безмилостен към подчинените си. — Уилям протегна ръка и сърдечно се здрависа с Ив. — Слава Богу, че ти дойде, иначе като нищо щяхме да умрем от глад.
— Ах, този Уилям! — засмя се Риана. — Мисли само за компютри или за стомаха си.
— Или за теб. Искаш ли да дойдеш с нас? — обърна се той към Ив. — Смятах да отидем във френския ресторант на върха на небостъргача.
— Ченгетата нямат нужда от храна — опита се да се пошегува тя. — Но все пак благодаря за предложението.
— Трябва да се храниш, за да се възстановиш по-бързо от травмите. — Риана я изгледа с присвити очи. — Чувстваш ли болки?
— Почти никакви. Благодаря за лечението. Би ли ми отделила няколко минути, след като вечеряте?
— Разбира се. — Изражението й издаваше, че е заинтригувана. — Мога ли да попитам за какво става дума?
— Иска ми се да изготвиш психологически профил на един обвиняем. Ако приемеш, ще проведем консултацията още утре сутринта.
— С истинско човешко същество ли ще работя? Приемам.
— Омръзнало й е от компютри и от дроиди — намеси се Уилям. — От известно време ме заплашва, че ще се върне към частната практика.
— До гуша ми е дошло от виртуална реалност и холограми. — Червенокосата театрално забели очи към небето. — Рурк ни е устроил лаборатория в лявото крило на трийсет и втори етаж. Да се срещнем там след час, надявам се да накарам Уилям да се нахрани по-бързо.
— Благодаря ти.
— Рурк, щях да забравя. — Риана, която се беше отправила към вратата, спря и се обърна. — Искам да изпробваме час по-скоро новото устройство.
— Преди малко ме нарече безмилостен към подчинените, а сега сама искаш да удължиш работното си време. Обещавам, че ще направим експеримента още тази вечер преди да си тръгна.
— Прекрасно. Доскоро, Ив.
— Умирам от глад, Риана! — възкликна Уилям, хвана я под ръка и я поведе към ресторанта.
— Съжалявам, че прекъснах съвещанието ви — обърна се Ив към съпруга си.
— Радвам се, че дойде. Необходими са ми няколко минути отдих, преди отново да се захвана за работа… Прегледах онова устройство за виртуална реалност, но не открих нищо нередно.
— И това ме задоволява. — Задачата й щеше да се улесни, ако елиминираше поне тази възможност.