— О, сигурна съм. — Не го попита дали я е изпробвал, предпочиташе да не знае. — И все пак не разбирам. Навярно услугите на компаньонка излизат по-евтино от тази програма. Защо я предпочитат?
— Нищо не може да се сравни с полета на въображението, скъпа. С удоволствието да държиш някого под контрол или да се оставиш във властта му. Освен това програмата предлага почти неограничен брой варианти, фанатиците са плод на съзнанието и на настроенията.
— Дори онези с фатален край — промълви Ив. — Та нали всичко се свежда до упражняването на контрол. Върховен контрол върху настроението и съзнанието на някого. А жертвите изобщо не подозират, че участват в игра. Това доставя огромно удоволствие на манипулатора, който обикновено е с голямо самочувствие и без капчица съвест. Майра твърди, че Джес не отговаря на подобно описание.
— А, ето какъв бил проблемът.
Ив го изгледа.
— Май не си особено изненадан.
— Джес е „мухняр“, както биха се изразили момчетата, с които скитах по улиците на Дъблин. „Мухняр“ е кръстоска от мухльо и гадняр. Голям самохвалко и голямо шубе. Види ли кръв, започва да се тръшка и да хленчи.
Ив отмести чинията си с непокътната пържола.
— Бих казала, че убийството от разстояние е типично за страхливеца.
— Съгласен съм — усмихна се Рурк, — но „мухнярите“ не убиват, само говорят.
Тя с нежелание призна пред себе си, че започва да се съгласява с теорията му и че съсредоточавайки вниманието си върху Джес Бароу, е попаднала в задънена улица.
— Необходима ми е повече информация. Колко време мислиш, че ще ти отнеме да откриеш всичко, свързано с Матиас?
— Колкото е необходимо. Недей да ми висиш на главата, а се заеми с устройството за виртуална реалност.
— След малко. Ще сляза до стаята на Риана. Ако още не се е върнала от вечеря, ще й оставя съобщение за утрешната ни среща.
— Както искаш. — Не се опита да я разубеди. Знаеше, че е неспособна да бездейства.
— Ще се качиш ли обратно при мен или ще се видим у дома?
— Още не знам — отвърна тя и докато наблюдаваше как съпругът й работи, си каза: „Може би всеки човек мечтае да бъде крал, но не и Рурк“.
Той вдигна очи и забеляза изпитателния й поглед.
— Какво има, лейтенант?
— Мислех си, че си точно такъв, какъвто желаеш да бъдеш. Прекрасно е, нали?
— Общо взето, да. А ти доволна ли си от себе си.
— Общо взето, да — промърмори Ив. — След срещата с Риана ще се обадя на Фийни и Пийбоди. Може би са открили нещо. Благодаря за вечерята… и за услугата.
— Имаш възможност да ми се отплатиш. — Той хвана ръката й и се изправи. — Много ми се иска тази нощ да се любим.
— Но защо питаш? — Ив смутено вдигна рамене. — Нали сме женени.
— Да речем, че ухажването подсилва въображението. — Той пристъпи до нея и много нежно я целуна по устните. — Позволи ми да те поухажвам, скъпа моя. Позволи ми да те изненадам… да те прелъстя. — Постави длан върху сърцето й, усети забързания му ритъм и прошепна: — Всъщност вече започвах…
Ив почувства, че краката й се подкосяват.
— Много ти благодаря. Точно това ми трябваше, за да се съсредоточа върху работата си.
— Имаш на разположение два часа. — Този път целувката му беше изпълнена със страст. — После ще бъдем сами, у дома.
— Ще се опитам да свърша навреме. — Ив отстъпи назад, въпреки че й се искаше да се притисне към Рурк. Тръгна към вратата, спря и се обърна: — Отпускам ти два часа. После ще довършиш онова, което започна.
Смехът му я последва, когато тя затвори вратата и се отправи към асансьора. Докато кабината се спускаше към трийсет и втори етаж, Ив се замисли. Убедена бе, че Рурк е преодолял стреса, предизвикан от „играчката“ на Джес.
Замечтано се усмихна, но внезапно усмивката й помръкна. Може би точно в това е проблемът. Може би дотолкова е била погълната от мисълта за отмъщение, че е пропуснала нещо много важно.
Ами ако Майра и Рурк се окажат прави? Крайно време беше да промени тактиката си.
„Престъпленията са били извършвани индиректно, през специално устройство, но все пак са дело на човек, който е мотивиран от алчност, омраза, ревност и жажда за власт“ — помисли си тя. Джес беше алчен и славолюбив, но дали би убил заради пари и власт?
Спомни си реакцията му на снимките на аутопсираните мъртъвци. Възможно ли е убиецът да реагира с такъв неподправен ужас, когато види резултата от кървавите си дела?
Ив не изключваше подобна възможност, но кой знае защо не можеше да си представи Джес като хладнокръвен убиец.