— Разбирам. — Червенокосата се усмихна и затвори вратата. — Навярно Рурк е уредил да бъдеш пропусната от системите за сигурност.
— Сигурно. Защо, неприятно ли ти е, че съм влязла в кабинета?
— Не, не. Просто съм поизнервена. Уилям ми досади с описанието на проблемите, които са възникнали в работата му. Оставих го да си дояжда десерта. — Тя хвърли поглед към компютъра и заяви: — В нашия отдел се работи по двайсет и четири часа на денонощие, седем дни в седмицата. Навярно същото е и в полицията. — Усмихна се и добави: — Ще пийнеш ли едно бренди?
— Благодаря, но работното ми време не е изтекло.
— Няма да откажеш чаша кафе. — Червенокосата се приближи до автоготвача и поръча напитките. Сетне отново се обърна към Ив: — Извини ме, разсеяна съм, но може би се дължи на преумората. Поизостанала съм от графика за деня. Трябваше да изготвя на Рурк справка с всички данни за новия уред за виртуална реалност.
— Не знаех, че ти си го създала.
— О, не. Дело е на Уилям, въпреки че и аз имам скромно участие. — Подаде кафето на Ив, взе своята чаша с бренди и седна зад бюрото. — И така, с какво мога да ти помогна?
— С преглед на един… пациент. В момента той е задържан, но предполагам, че днес ще го освободят. Искам да му направиш психологически профил, основан на твоята специалност.
— Която е свързана с генетичните заложби. — Риана скръсти ръце. — В какво е обвинен?
— Нямам право да съобщавам поверителна информация, докато не получа съгласието ти и разрешение от командира. Ако всичко се уреди, ще насрочим теста за седем сутринта.
— В седем ли? — Червенокосата потръпна. — Аз съм нощна птица… Предполагам, че доктор Майра вече е направила тест на въпросния човек и че резултатите не са ти допаднали.
— Допълнителната консултация често се практикува в нашата работа — отвърна Ив и осъзна, че изпитва вина.
— Доктор Майра е известна с това, че почти никога не греши. Сигурно много ти се иска да докажеш, че този човек е виновен.
— Много ми се иска да узная истината. Затова е необходимо да разгранича истината от лъжата. — Тя стана от бюрото. — Хей, мислех, че се интересуваш от този проблем и че ще ми помогнеш.
— Наистина се интересувам. Но искам да знам с какво се захващам. Трябва ми снимка на мозъка на този човек.
— Имам такава.
— Наистина ли? — Очите й заблестяха като на котка. — Разполагаме ли с информация за неговите биологични родители?
— Ще вземем необходимите сведения от заключението на доктор Майра.
Риана се облегна назад и вдигна чаша.
— Сигурно става въпрос за убийство. — Тя иронично се усмихна, когато забеляза изражението на събеседничката си. — Та нали твоята специалност е да изследваш отнемането на живот.
— Да речем, че си права.
— Имаш ли друго определение за професията ти?
— Изследване на онези, които отнемат живот.
— Да, но за тази цел изучаваш мъртвите… смъртта. Как е настъпила, от какво е била причинена, какво е преживяла жертвата в последните си мигове. Питам се какъв трябва да бъдеш, за да посветиш целия си живот на изучаването на смъртта. Дали това те прави по-уязвима или по-коравосърдечна.
— Кара ме да изпитвам гняв — рязко отвърна Ив. — Извини ме, но нямам време за разговор на философски теми.
— Ти ме извини. Непоправима съм. Уилям често ми прави забележка, че анализирам всичко и всекиго. Да, искам да ти помогна. Още сега се обади на командира. Ако получиш разрешение за моето участие, ще обсъдим подробностите.
— Благодаря ти за отзивчивостта. — Ив извади комуникатора си, обърна се и поиска връзката да бъде осъществена само чрез дисплея. Знаеше, че изпращането на информацията и на запитването ще отнеме повече време, при това едва ли ще има същото въздействие. Как може да изрази със сухи фрази онова, което инстинктът й подсказва?
Но все пак се постара да го стори и зачака.
— ПО ДЯВОЛИТЕ, КАКВО СЕ ОПИТВАШ ДА НАПРАВИШ, ДАЛАС? НИМА НЕ ПРИЗНАВАШ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА МАЙРА?
— Искам да чуя още едно мнение, сър. Знаете, че правилникът го разрешава. Опитвам се да проуча всички възможности. Ако не успея да убедя прокурора да обвини Джес в подтикване на определени личности към самоубийство, то ще се постарая да не отпаднат другите обвинения. Необходимо ми е потвърждение, че е действал злонамерено.
Ив знаеше, че злоупотребява с търпението на Уитни и със свито сърце зачака решението му.
„Дано да ми разреши — мислеше си тя. — Джес Бароу трябва да получи добър урок. Да плати заради онова, което е сторил.“
— ЛЕЙТЕНАНТ, ИМАТЕ РАЗРЕШЕНИЕТО МИ. ДАНО РАЗХОДИТЕ ДА БЪДАТ ОПРАВДАНИ. И ДВАМАТА С ТЕБ ЗНАЕМ, ЧЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ДОКТОР МАЙРА ЩЕ ИМА НАЙ-ГОЛЯМА ТЕЖЕСТ.