— БЛАГОДАРЯ, СЪР. В НАЙ-ЛОШИЯ СЛУЧАЙ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ДОКТОР ОТ ЩЕ СЪЗДАДЕ ГЛАВОБОЛИЯ НА АДВОКАТА НА БАРОУ. В МОМЕНТА УТОЧНЯВАМ ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЗАПОДОЗРЕНИЯ И ЖЕРТВИТЕ. ЩЕ ВИ ПРЕДСТАВЯ РАПОРТА СИ С РЕЗУЛТАТИТЕ ДО 9:00 СУТРИНТА.
— ПОСТАРАЙ СЕ ДА НЕ СЕ ПРОВАЛИШ. РИСКУВАМ РАБОТАТА СИ. ТИ СЪЩО.
Ив с облекчение въздъхна. Беше спечелила още малко време. Всъщност точно това й беше необходимо. Знаеше, че ако Рурк и Фийни не успеят да се доберат до информацията, никой на света не би могъл да се справи.
Тя стисна клепачи. Да, Джес ще си плати, но убийството ще остане без възмездие. А нейната задача бе да отмъщава заради жертвите.
Отвори очи, опитвайки се да подреди мислите си преди да обсъди подробностите с Риана. И се вцепени. На монитора беше изписано:
ДРУ МАТИАС, КОДОВО ИМЕ АУТОФИЛ. ДРУ МАТИАС, КОДОВО ИМЕ БАНГЪЪ. ДРУ МАТИАС, КОДОВО ИМЕ ХОЛОДИК.
Сърцето й лудо затуптя, но ръката й дори не потрепна, когато тя незабелязано включи комуникатора, сигнализирайки на Пийбоди и Фийни по първи код. Което означаваше: „Необходимо ми е подкрепление. Незабавно се свържете с източника на съобщението.“
Прибра устройството в джоба си и се обърна.
— Командирът разреши консултацията, но доста неохотно. Непременно трябва да постигнем нещо, Риана.
— Не се безпокой. — Червенокосата отпи от брендито си и погледна към някакъв малък уред на бюрото си.
— Пулсът ти се учести, а нивото на адреналина ти рязко се повиши. — Тя наклони глава и промърмори: — Боже мой. — После вдигна ръка и насочи към Ив оръжието, използвано от нюйоркската полиция. — Това е много неприятно.
Няколко етажа по-горе Рурк преглеждаше новата информация за Матиас и си подсвиркваше. „Най-сетне се натъкнахме на следа“ — помисли си той. Превключи компютъра на автоматична работа и му поиска информация за новия уред за виртуална реалност. Внезапно му хрумна колко странно е, че някои елементи на „вълшебната“ апаратура на Джес Бароу досущ приличат на елементите на новото устройство, произведено в собствените му заводи.
Вътрешният видеотелефон иззвъня и Рурк тихо изруга, после нареди на секретарката си:
— Казвай, че ме няма.
— Извинете, сър. Тук е някоя си Мейвис Фрийстоун, която твърди, че ще я приемете.
Той превключи и втория компютър на автоматична работа, изключи монитора и звука.
— Покани я, Каро. Можеш да си вървиш, за днес приключихме.
— Благодаря.
Рурк замислено смръщи чело и разсеяно взе уреда за виртуална реалност, който Риана му беше оставила да изпробва. Съобщила му бе, че са направени няколко подобрения и артикулът е готов за пускане в производство. В него бяха заложени подпрагови елементи, с които се обясняваше приликата с уреда на Джес. И все пак съвпадението го тревожеше. Започваше да подозира, че някой от отдел „Рационализации и дизайн“ изнася секретна информация.
Интересно му беше какви нови елементи е заложил Уилям в новата апаратура, която бе одобрена за производство. Рурк постави диска в устройството и реши да пусне информацията, докато разговаря с Мейвис.
Дочу се сигнал, означаващ, че дискът е зареден, в този момент вратата се отвори и певицата влетя като ураган. Закърши ръце и извика:
— Вината е моя! Виновна съм и не знам как да постъпя!
Рурк заобиколи бюрото, взе ръцете й в своите и намигна на смаяната секретарка.
— Можеш да си вървиш. Ще се справя и сам. О, щях да забравя — не включвай системата за охрана, очаквам жена ми да дойде всеки момент. Седни, Мейвис. Поеми си дъх. — Погали я по главата, защото предчувстваше какво ще последва. — И не плачи. Какво се е случило? Защо се мислиш за виновна?
— Задето Джес ме използва да се добере до теб. Далас каза, че вината не е била моя, ама като се замислих, загрях, че си е точно така. — Тя подсмръкна и му подаде някакъв диск. — Ето, вземи.
— Какво е това?
— Нямам представа. Може би ще послужи като веществено доказателство. Вземи го, де. — Мейвис размаха ръце.
— Добре. Но защо не си го дала на Ив?
— Щях да й го дам. Предполагах, че ще я намеря тук. Струва ми се, че не е редно да държа в мен този диск. Не съм казала дори на Леонардо за него. Постъпих ужасно, нали?
Рурк знаеше как да постъпва с истерични жени. Пъхна диска в джоба си, приближи се до автомата и поръча голяма чаша слабо успокоително.
— Хайде, изпий го. Защо мислиш, че дискът е веществено доказателство?
— Ами… така реших. Не ме мразиш, нали?
— Скъпа, обожавам те. Изпий чашата до дъно.
— Наистина ли? — Тя послушно пресуши чашата. — Наистина ми харесваш, Рурк, и не само защото си въшлив с пари. Ама все пак е гот задето си богат, защото бедността е гадна.