— Права си.
— Важното е, че направи Ив щастлива. Тя не го осъзнава, защото никога досега не го е чувствала. Чат ли си?
— Да. А сега искам три пъти бавно да си поемеш въздух. Готова ли си? Едно…
Певицата се подчини без да откъсва поглед от лицето му.
— Бива си те да успокояваш хората. Бас държа, че Ив не ти дава възможност да прилагаш способностите си върху нея.
— Вярно е. Или поне не подозира, когато го правя. — Той се усмихна. — Ние с теб отлично я познаваме, нали?
— Обичаме я. — Сълзите й отново рукнаха, но сега плачът й не беше истеричен. — Питаше ме за диска. Разбрах, че е нещо важно, след като гледах записа. Това е копие от работния вариант на видеофилма с моя концерт. Направих го тайно, без знанието на Джес. Исках да го запазя за потомството ми. Но след филма има още нещо. — Тя сведе поглед. — За пръв път прослушвах целия запис. Джес беше дал копие на Далас, но на този диск е записал свои мисли за… — Мейвис замълча и вдигна поглед към Рурк. Сълзите й бяха пресъхнали. — Искам да му отмъстиш заради това. Искам да му причиниш болка. Пусни го от мястото, което съм отбелязала.
Рурк безмълвно стана и постави диска в уредбата. Екранът се изпълни с ярки светлини, разнесе се музика, сетне тя зазвуча по-тихо, като фон за гласа на Джес, който заговори:
— Не съм сигурен какви ще бъдат резултатите. Сигурен съм, че един ден ще открия начин да черпя направо от източника. Засега мога само да предполагам. Ще въздействам върху паметта на Далас, ще я накарам отново да изживее травмата. Тези тъмни петна в съзнанието й крият някакви тайни. Какво ли ще сънува тази нощ, след като прослуша диска? Колко ли трябва да чакам, докато я накарам да сподели всичко с мен? Какви ли тайни крие? Но дори и очакването ми доставя удоволствие. При първа възможност ще повлияя на първичните инстинкти на Рурк. Възбуждам се като си представя как двамата ще се любят тогава. Благодарен съм на Мейвис, че ми „достави“ най-подходящите личности за моя проект. Само след шест месеца ще ги познавам отлично, ще предвиждам реакциите им — накратко, ще ги държа в ръцете си. Тогава ще получа всичко — слава и богатство, възхвала. Всички ще узнаят, че съм създателят на виртуалното удоволствие.
Когато дискът свърши, Рурк не го извади от уредбата, защото му идваше да го смаже с юмрук. Дълго мълча, сетне промълви:
— Вече му причиних болка. Но, изглежда, че не съм го наказал достатъчно. — Обърна се към Мейвис и я изгледа. Тя беше станала и стоеше пред него — дребничка млада жена с ефирна розова рокля. — Не си виновна за нищо.
— Може би си прав. Ще си помисля върху думите ти. Обаче знам, че аз съм причината онзи тип да се докопа до теб и Ив. Това доказателство ще помогне ли да го натикат в пандиза?
— Сигурен съм, че ще прекара много дълго зад решетките. Ще ми позволиш ли да задържа диска?
— Да. А сега се махам. Не искам да ти досаждам.
— Винаги си добре дошла тук.
Мейвис тъжно се усмихна.
— Сигурна съм, че когато ме видя за пръв път, ти идваше да побегнеш, само дето не искаше да обидиш Далас.
Рурк се наведе и я целуна по треперещите устни.
— И щях да сгреша. Нямаше да познавам най-страхотната певица на света. Ще повикам кола, която да те закара у дома.
— Ама недей…
— Колата ще те чака пред входната врата.
Мейвис избърса носа си с опакото на дланта си.
— Дали ще е от онези страхотни лимузини?
— Позна, скъпа.
Изпрати я до вратата и замислено я затвори след нея. Надяваше се, че дискът ще гарантира сурова присъда за Джес. И все пак записът не го уличаваше в убийство. Седна зад бюрото и включи двата уреда на дисплей, сетне взе очилата за виртуална реалност.
Ив сведе поглед към поразяващото оръжие, но не успя да види за каква функция е настроено. Сигурна беше, че едно нейно непредпазливо движение ще накара Риана да го използва. Резултатът можеше да бъде лека болка, частична парализа или смърт.
— Притежаването на подобно оръжие от цивилни лица е незаконно — с леден тон заяви тя.
— Мисля, че при дадените обстоятелства това няма никакво значение. А сега бавно извади твоето оръжие. После го остави на бюрото. Не искам да ти причиня нищо лошо. — Ив дори не помръдна. — Никога не съм го искала. Повярвай ми. Но ще взема мерки, ако се съпротивляваш.
Без да откъсва поглед от Риана, Ив посегна към шоковия пистолет. Червенокосата побърза да я предупреди:
— И не мисли да го използваш. Оръжието ми не е настроено на максимална степен, ала използването му води до сериозни последствия. Крайниците ти ще бъдат парализирани в продължение на няколко дни, а мозъчното увреждане не е перманентно, но е изключително неприятно.