Ив нямаше нужда от лекции. Знаеше какво може да причини шоковият пистолет. Предпазливо го извади и го постави на ръба на бюрото.
— Знам, че ще ме убиеш, Риана. Но искам да се изправиш лице срещу лице с мен, когато го направиш. Не както постъпи с другите си жертви.
— Ще се опитам да избегна крайната мярка. Ще ти осигуря едно приятно преживяване в света на виртуалната реалност, при което ще въздействам върху паметта ти. Съсредоточила си усилията си, за да изкараш Джес убиец. Предлагам да продължаваш в същия дух.
— Защо уби онези хора, Риана?
— Те сами посегнаха на живота си. Самата ти присъства на самоубийството на Съриз. Другите хора вярват на онова, което видят със собствените си очи. — Тя въздъхна. — Но ти не си като другите.
— Защо ги уби?
— Само ги насърчих да сложат край на живота си по определен начин и в определено време. Защо ли го сторих? — Тя сви гладките си бели рамене. — Ами защото можех, имах възможност. — Изгледа победоносно Ив и звънко се изсмя.
Двайсета глава
Ив трескаво размишляваше. Сигурно бе, че скоро Пийбоди или Фийни ще разберат местонахождението й по сигнала на комуникатора. Трябваше й още малко време. И беше почти сигурна, че Риана ще й го даде. Червенокосата беше от хората, които искат непрекъснато да им се възхищават, да ги ласкаят заради красотата или ума им.
— Любопитно ми е дали си действала заедно с Джес.
— С този аматьор ли? — Риана презрително присви очи. — Та той е само един пианист. Признавам, че притежава известен талант в областта на инженерните науки, но му липсва фантазия и… смелост — добави тя и устните й се разтегнаха в лукава усмивка. — Общо взето жените са много по-смели и по-жестоки от така наречените представители на силния пол. Съгласна ли си?
— Не. Според мен смелостта и жестокостта не са присъщи на даден пол.
— Е, всеки с възгледите си. — Риана стисна устни, сетне продължи: — Преди няколко години за кратко време кореспондирах с Джес. Обменяхме мисли, идеи, теории. Анонимността на „подземните“ електронни комуникации ми допада, философстванията на пианистчето ме забавляваха, чрез ласкателство успях да го накарам да сподели докъде е стигнал с изобретението си. Но аз бях далеч по-напреднала в работата си. Честно казано никога не съм вярвала, че той ще постигне такива резултати. Предполагам, че конструираният от него уред влияе върху настроението и действа на подсъзнанието. — Тя наклони глава. — Познах ли?
— Нима искаш да кажеш, че си стигнала по-далеч?
— О, в сравнение с него аз съм светлинни години напред. Седни, Ив. И двете ще се почувстваме по-удобно.
— И така ми е удобно.
— Както искаш. Но отстъпи няколко крачки, ако обичаш. — Тя вдигна шоковия пистолет. — Дано не ти хрумне да опиташ да си върнеш оръжието. Ще се наложи да използвам моето, а не ми се иска да се лиша от такава публика.
Ив се подчини. Успокояваше я мисълта, че Рурк няма да дойде да я търси, следователно поне той беше в безопасност. Това й даваше възможност да продължи разговора с червенокосата, за да печели време. Обърна се към нея и с престорено любопитство попита:
— Ще ми отговориш ли на един въпрос? Имаш диплома за психиатър. Защо отнемаш живота на хората, след като години наред са те обучавали как да го спасяваш?
— Да речем, че съм генетично увредена. — Тя се усмихна. — О, знам, че въпросната теория не ти допада. Би я използвала, за да постигнеш целите си, но не я поддържаш. И с право — та нали изобщо не познаваш родителите си, незнаеш коя си. — Забеляза потрепването на Ив и доволно кимна. — Проучих цялата налична информация относно Ив Далас, след като узнах за връзката ти с Рурк. Знаеш ли, много съм привързана към него, дори преди време се изкушавах от мисълта да превърна нашата… дружба в брачен съюз.
— Обаче Рурк те е зарязал.
Усмивката на червенокосата помръкна, което подсказа на Ив, че е улучила право в целта.
— Не предполагах, че си способна да изпитваш чисто женска злоба, скъпа. И щом толкова те интересува, ще ти отговоря, че скъпият ти съпруг не ме заряза. Разделихме се съвсем приятелски. Сигурна бях, че мога да си го върна, когато пожелая. Ето защо бях заинтригувана, когато разбрах, че се е увлякъл по някакво ченге. Не беше в стила му. Но признавам, че си… интересен обект. Първоначалното ми впечатление беше опровергано от информацията за теб. — Тя се настани по-удобно на стола, без да престава да се прицелва в Ив. — Любопитството ми беше възбудено, когато научих, че като дете са те открили на някаква уличка в Далас. Била си цялата в синини и изплашена до смърт. Не си си спомняла кой те е пребил, изнасилил и изоставил. Казах си, че ще бъде истинско удоволствие да изследвам съзнанието ти, в което има бели петна.