Выбрать главу

— Не, няма да го допусна!

— О, миличка, ще го направя и още как. Дори сама ще го предложиш, след като един-два пъти използваш уреда, който съм изработила специално за теб. Жалко, че ще забравиш интересния разговор, който водим в момента. Надарена си с такава проницателност, с такава енергия. Но „обработката“ на съзнанието ти е наложителна заради бъдещата ни съвместна работа. Уилям ми е много симпатичен, но е… много ограничен.

— Замесен ли е в твоите престъпления?

— Дори няма представа с какво се занимавам. Всъщност първото изпитание на „подобрения“ модел направих точно върху Уилям. Експериментът беше успешен. Вече можех да накарам скъпия ми колега да направи промени във всеки уред, който му посоча. Признавам, че е по-добър електронен инженер от мен. Именно той ми помогна при усъвършенстване на дизайна и персонифицирането на устройството за виртуална реалност, което изпратих на сенатор Пърли.

— Защо реши да убиеш сенатора?

— О, просто го използвах за втория си експеримент. Нещо като отмъщение задето се беше обявил против използването на устройства, които влияят на подсъзнанието. Както сама си се убедила, той обичаше игрите, но непрекъснато тръбеше, че трябва да бъдат поставени под контрол. Ако питаш мен, това си беше чисто и просто цензура. Пъхаше си носа и в бизнеса с порнографски програми и в използването на сугестията за целите на търговската реклама. Реших, че той ще бъде моят жертвен агнец.

— Но как се добра до снимка на мозъка му?

— С помощта на Уилям. Казах ти, че е много способен. След няколко седмици упорит труд успя да преодолее предпазните системи на компютрите в службата по охрана на правителствени чиновници. Проникна и в главния компютър на нюйоркската полиция, като вкара някакъв вирус и създаде работа на хората ви от електронния отдел.

— Значи оттам си се сдобила със снимка на моя мозък.

— Точно така. Моят Уилям е толкова мекушав, сърцето му ще бъде разбито, ако разбере, че е бил съучастник в престъпление.

— И все пак си го използвала най-безцеремонно, без да ти мигне окото.

— Не страдам от скрупули. Пък и ако не беше Уилям, щях да използвам другиго.

— Но той те обича, ясно е като бял ден.

— Не бъди наивна, миличка — Червенокосата се изкиска. — Всички мъже са като кученца, когато видят хубава жена. Изправят се на задните си лапи и молят за ласки. Това е забавно, понякога е досадно, но винаги — полезно. — Тя навлажни устните си с език. — Не мога да повярвам, че не си прилагала върху Рурк обичайните женски трикове.

— Ние не се използваме взаимно.

— Губиш, скъпа — разсеяно промълви Риана. — Сигурна съм, че високоуважаваната доктор Майра би ме обявила за социопат, склонен към насилие и упражняване на контрол. И още като патологичен лъжец, проявяващ болезнен, дори опасен интерес към смъртта.

Ив изчака секунда, сетне попита:

— А вие бихте ли потвърдила тази диагноза, доктор От?

— Разбира се. Майка ми се самоуби, когато бях едва шестгодишна. Баща ми така и не се съвзе след смъртта й. Заряза ме при баба ми и дядо ми и започна да обикаля различни болници и санаториуми, опитвайки да се излекува от травмата. Но аз видях лицето на майка ми, след като беше изгълтала смъртоносна доза сънотворно. Изглеждаше красива и много щастлива. Смятам, че смъртта е едно прекрасно преживяване.

— Защо не го опиташ? — Ив се усмихна. — Готова съм да ти помогна.

— Може би един ден сама ще сложа край на живота си. Но преди това трябва да довърша изследванията си.

— Следователно за теб всички хора са опитни мишки, не средства за забавление, а за експерименти. Нещо като дроиди, които служат за дисекции.

— Точно така. Съжалявам за Дру, защото беше млад и много талантлив. Консултирах се с него, докато с Уилям бяхме командировани на „Олимп“. Сега осъзнавам, че съм постъпила неразумно. Младежът се влюби в мен. Бях поласкана, а Уилям нямаше нищо против да се позабавлявам.

— Дру е знаел прекалено много, затова си му изпратила видоизменен компютър и си му внушила да се обеси.

— Всъщност причината беше друга. Младежът не искаше да прекъснем връзката ни, затова се наложи да го отстраня. Любовта към мен го заслепяваше, но рано или късно щеше да изтрезнее и да проумее истината.

— Защо принуждаваше жертвите ти да се събличат голи? Може би за да ги унижиш в последния им миг.

— Не. — Риана изглеждаше потресена и засегната от предположението. — Това е символичен жест. Раждаме се голи и голи умираме. Кръгът се затваря. Дру и останалите имаха лека смърт. Не изпитаха нито страдание, нито болка, а радост. Не съм чудовище, Ив, а учен.