— Чудовище си. Такива като теб ги затварят в килии за цял живот. Мисля, че това няма да ти хареса.
— Никога няма да попадна в затвора. Джес ще отиде там вместо мен. Заключението, което ще представя след утрешния преглед ще помогне за осъждането му. И ако не успееш да докажеш, че е внушавал на жертвите да се самоубият, отново ще хвърлиш вината върху него. Ще избирам по-внимателно следващите си обекти и ще се постарая да се самоубиват на места, които са извън твоя обсег.
— Какво? Да разбирам ли, че си го направила нарочно, за да привлечеш вниманието ми?
— Отчасти. Исках да проверя как работиш. Да те наблюдавам от близо, да следя всяко твое действие, за да разбера дали действително си толкова добра професионалистка. Знаех за омразата ти към Фитухю и си казах: „Защо да не направя малка услуга на новата ми приятелка Ив?“ Той беше надут пуяк, неприятен човек и много слаб играч. Исках смъртта му да бъде кървава, защото обичаше жестоките игри. Никога не съм го виждала, но от време на време с него „кръстосвахме шпаги“ в киберпространството. Фитухю мразеше да губи.
— Но всичките ти жертви са имали семейства — промълви Ив.
— О, животът продължава — цинично заяви червенокосата, — рано или късно мъртъвците биват забравени. Такава е човешката природа. А пък майчинският инстинкт на Съриз можеше да се сравни с този на бездомна котка. Беше болезнено амбициозна и ми досаждаше до смърт. Най-забавно ми беше, когато камерите показаха как тя се хвърля от покрива. Никога не ще забравя усмивката й. Всички те се усмихваха. Това беше моята малка шега… и моят подарък за тях. Внушавах им: „Умри, смъртта е толкова прекрасна. Умри и почувствай върховното удоволствие.“ И те го изпитваха.
— Твоите жертви умираха с принудена усмивка и с дупка в мозъка.
Риана смръщи чело.
— Какво искаш да кажеш?
Ив отчаяно се питаше защо се бавят колегите й. Страхуваше се, че не ще успее още дълго да залъгва Риана.
— Нима не си знаела за това? Експериментът ти има малък недостатък. Предизвиква изгаряне в предния дял на мозъка и оставя нещо като сянка. Или отпечатък от пръст. Твоят отпечатък.
— Това е маловажно — заяви червенокосата, сетне прехапа устни и се замисли. — Може би пробивът е предизвикан от подпраговия елемент, който трябва да проникне по-навътре, за да преодолее несъзнателната съпротива, инстинкта за оцеляване. — Трябва да се потрудим за отстраняването на този дефект. — На лицето й се изписа раздразнение. — Уилям ще ми плати за това. Обичам безупречната работа.
— И все пак експериментът ти има дефект. За да продължиш, трябва да упражняваш контрол над Уилям. Колко пъти си използвала системата върху него? Какво, ако петното в мозъка се увеличава? Питам се какви ли увреждания може да причини.
— Дефектът може да бъде отстранен — замислено промърмори Риана. — Уилям ще го отстрани. Ще направя нова снимка на мозъка му, ще проверя дали действително има петно и ще го „закърпя“.
— О, бъди сигурна, че има. — Ив пристъп към нея, преценявайки разстоянието, риска. — Всичките ти жертви го имаха. Ако не успееш да „закърпиш“ Уилям, вероятно ще ти се наложи да го убиеш. Не можеш да си позволиш риска петното да се разрасне и да загубиш контрол над Уилям.
— Не! Не! Ще проверя незабавно. Още довечера.
— Може би ще е прекалено късно.
Риана се сепна и гневно я изгледа.
— Недостатъците на системата могат и ще бъдат отстранени. Постигнала съм прекалено много, за да ме спре някакъв незначителен дефект.
— Напомням ти, че за да постигнеш напълно целта си, трябва да контролираш и мен, а това не ще бъде лесно.
— Напротив, вече имам снимка на мозъка ти, създала съм програма за теб. Няма да ме затрудниш ни най-малко.
— Ще те изненадам — промълви Ив. — Ами Рурк? Не можеш да произвеждаш без съгласието му, а рано или късно той ще те разкрие. Нима възнамеряваш да контролираш и него?
— Това ще ми достави огромно удоволствие. Знаеш ли, в последния момент промених плана си. Възнамерявах първо да се позабавлявам с Рурк. Да тръгна заедно с него по алеята на спомените, както би се изразил поетът. Рурк е толкова изобретателен в леглото. С теб не сме имали време да обменим опит, но съм сигурна, че ще подкрепиш мнението ми.
Ив настръхна, но заговори с леден тон:
— Скъпа доктор От, нима използвате вашата играчка за сексуално задоволяване? Постъпката ви не подобава на един учен.
— Но и доставя неописуемо удоволствие. Не съм опитна колкото Уилям, но обичам да участвам в интересна игра, изискваща творческо мислене.
— Значи така си набелязвала жертвите си.