— Да, най-вече чрез „подземната“ мрежа. С Уилям решихме, че обработването на информацията, получавана от играчите, ще ни помогне да създадем повече опции за новото устройство за виртуална реалност. — Тя оправи прическата си и допълни: — Макар че никой не подозираше с какво се занимавам. — Хвърли поглед към монитора и забеляза, че Рурк проучва спецификацията на новото устройство. — Но ти вече беше насочила вниманието на съпруга си не само към Дру, но и към новия уред. Признавам, че не ми беше приятно, но винаги има начин да се справиш с незначителните пречки. — Тя иронично се усмихна. — Всъщност Рурк не ми е толкова необходим. Имаш ли представа кой ще наследи империята му, ако нещо се случи с него? — Когато забеляза недоумяващия поглед на Ив, червенокосата се изкиска. — Ти, миличка. Всичко ще бъде под твой контрол, следователно и под мой. Не се безпокой, не ще допусна дълго да останеш вдовица. Ще ти намерим съпруг. Лично ще го избера.
Ужасът смрази кръвта на Ив, скова мускулите й, стисна с ледени пръсти сърцето й. Тя едва чуто промълви:
— Нима искаш да кажеш, че притежаваш устройство, пригодено към неговите мозъчни вълни?
— Довърших го днес следобед. Питам се дали вече го е изпробвал. Рурк е толкова експедитивен и проявява огромен интерес към всичките си предприятия.
Преди Ив да се нахвърли върху нея, Риана изстреля един заряд в краката й. Очевидно беше очаквала реакцията й.
— Недей. Виждаш, че не се колебая да използвам оръжието.
— Ще те убия със собствените си ръце. — Ив дълбоко си пое въздух и се опита да разсъждава рационално. — Кълна се.
Рурк замислено преглеждаше данните, които беше конвертирал. „Имам чувството, че пропускам нещо — помисли си. — Но какво?“ Потърка очи, за да прогони умората и се облегна на стола. Хрумна му, че ако отпочине, съзнанието му ще се проясни. Взе от бюрото новото устройство за виртуална реалност и го огледа.
— Няма да посмееш, скъпа — иронично заяви червенокосата. — Ако използвам оръжието, ще се парализираш и не ще успееш навреме да се добереш до съпруга си. А сега още храниш искрица надежда, че можеш да го спасиш. — Подигравателно се усмихна и добави: — Ясно ли ти е, че умея да чета мислите ти?
— Нима? — Вместо да се хвърли върху нея, Ив отскочи назад и извика: — Изключи осветлението! — Помещението потъна в мрак и тя побърза да сграбчи своето оръжие. Усети леко пробождане, когато зарядът, изстрелян от Риана, премина покрай рамото й. Тя се хвърли на земята, претърколи се зад бюрото и стисна зъби, усетила непоносима болка в подутото си коляно.
— По-добра съм от теб в схватките — заговори престорено спокойно, но усети, че пръстите на дясната й ръка потръпват и прехвърли оръжието в лявата. — Хвърли пистолета. Може би няма да те убия.
— Да ме убиеш ли? — изсъска Риана. — Не, скъпа, ти разсъждаваш като ченге. И стриктно спазваш правилника, който повелява употребата на максимална сила само в случаите, когато всички други възможности са изчерпани.
Ив дочу някакво шумолене иззад вратата и наостри уши. Обърна се към Риана и се опита да отвлече вниманието й.
— Тук сме сами. Никой няма да узнае.
— О, ти си прекалено съвестна. Познавам те добре, нали съм прониквала в съзнанието ти. Ако ме убиеш, това цял живот ще тежи на съвестта ти.
Ив отново дочу тихите стъпки и си помисли: „Точно така, който и да си, продължавай. А ти, мръсна твар, опитай да излезеш и ще те довърша.“ А на глас произнесе:
— Може би имаш право. Може би само ще те парализирам. — Стисна оръжието си и запълзя, за да заобиколи бюрото.
Вратата се отвори, но вместо Риана да хукне навън, Уилям влезе в кабинета и попита:
— Риана, защо стоиш на тъмно?
Ив скочи на крака, но червенокосата вече беше натиснала спусъка.
— За Бога, та това е Уилям — с безразличие отговори тя. Когато Уилям политна, Риана се промуши под него и се хвърли върху Ив, издрасквайки гърдите й с дългите си нокти. Двете се строполиха на пода.
Червенокосата знаеше къде да насочва ударите си. Налагаше с юмруци всяко място от тялото на съперницата си, което беше вече достатъчно контузено от взрива в обменното бюро.
Заслепена от силната болка, Ив замахна и със задоволство дочу пращенето на хрущял, когато лакътят й улучи носа на Риана. Червенокосата изпищя и захапа ръката й.
— Мръсница! — За миг гневът надделя над разума и Ив сграбчи Риана за косата. Сетне, чувствайки се смутена задето е паднала толкова ниско, тя допря оръжието си под брадичката й. — Само да си гъкнала и ще те очистя. Искам включване на осветлението.
Задъхваше се, беше окървавена, тялото й сякаш беше море от болка. Навярно по-късно щеше да изпита удоволствие при вида на обезобразеното лице на червенокосата, обляно в кръв, бликаща от счупения й нос. Но в момента беше скована от страх за съдбата на Рурк.