— И без това ще те убия.
— Не, няма. — Гласът на Риана беше спокоен, тя широко се усмихваше. — Аз ще го сторя. — Изви китката на Ив така, че дулото на оръжието се допря до шията й. — Мразя затворите. — Усмихна се и стреля.
— Господи! — прошепна Ив, изтъркаля се изпод все още потръпващото тяло на червенокосата, преобърна Уилям по гръб и измъкна от джоба му портативния му видеотелефон. Инженерът даваше признаци на живот, но в момента изобщо не я беше грижа за него.
Хукна към асансьора, опитвайки да се свърже с Рурк. Шепнеше:
— Хайде, отговори! Отговори!
Едва сдържа писъка си, когато на монитора се появи надпис:
В МОМЕНТА ЛИНИЯТА Е ЗАЕТА. ИЗЧАКАЙТЕ ИЛИ ПОИСКАЙТЕ ВРЪЗКА СЛЕД МАЛКО.
— Прекъсни разговора! Господи, как ли се прекъсва разговор с това чудо? — Накуцвайки, тя се втурна по коридора. Дори не осъзнаваше, че плаче.
Някой тичаше към нея, но тя изобщо не спря.
— Далас, какво се е случило с теб?
Тя профуча край Фийни без да чуе думите му. Страхът караше кръвта й да пулсира в слепоочията й. Извика му да отиде в кабинета, а на Пийбоди изкрещя да я последва.
Стигна до асансьора и заудря с длан върху бутона за повикване.
— Лейтенант, какво ви е? — Пийбоди докосна рамото й, но Ив отблъсна ръката й. — Цялата сте окървавена. Какво става?
— Рурк! Рурк! — Парещите сълзи се стичаха по лицето й, заслепяваха я. Изби я студена пот и дрехите прилепнаха към тялото й. — Тя ще го убие!
Пийбоди не разбра нищо, но извади оръжието си. Двете влетяха през отварящите се врати на асансьора.
— Последен етаж, източно крило — извика Ив. — По-бързо! По-бързо. — Подхвърли видеотелефона на помощничката си. — Накарай тази бракма да прекъсне разговора.
— Повреден е. Сигурно е паднал на земята. Кой заплашва Рурк?
— Риана. Мъртва е, но ще го убие… — Задушаваше се, белите й дробове сякаш щяха да се пръснат. — Ще му попречим. Каквото и да му е внушила да направи със себе си, ще му попречим. — Извърна помътнелите си от ужас очи към нея и извика: — Тя няма да ми го отнеме!
— Ще го спрем. — Пийбоди изтича след нея още преди вратите на асансьора напълно да се бяха отворили.
Ив побягна още по-бързо, забравила за нараняванията си. Задърпа вратата, изруга охранителната система и побърза да притисне дланта си към специалната пластинка.
Замалко щеше да събори Рурк, който застана на прага.
— Рурк! — Тя се вкопчи в него. — Слава Богу, че си жив!
— Какво се е случило с теб? — Рурк още по-силно притисна към себе си треперещото й тяло.
Но Ив се отдръпна, обгърна лицето му с длани и го погледна в очите.
— Погледни ме. Използва ли го? Изпробва ли новия уред за виртуална реалност?
— Не. Слушай, Ив…
— Пийбоди, бъди готова да реагираш, ако забележиш нещо нередно в поведението му. Повикай линейка. Ще го отведем в медицинския център, където ще направят снимка на мозъка му.
— Как ли пък не! Да, обади се за линейка, Пийбоди. Този път началничката ти ще бъде прегледана, дори ако за целта се наложи да я ударя по главата, че да изпадне в безсъзнание.
Задъхана, Ив отстъпи крачка и го изгледа с присвити очи. Не чувстваше краката си и се питаше как все още стои изправена.
— Не си го използвал — промълви.
— Казах ти, че не съм. — Той прекара пръсти през косата си. — Този път аз съм бил набелязаната й жертва, нали? — Обърна се и погледна към Ив, която моментално се прицели в него. — Моля те, остави проклетата си играчка. Нямам никакво намерение да се самоубивам. Истината е, че съм ядосан на самия себе си. Риана успя да ме измами. Едва преди пет минути истината ми проблесна. Открих кодовото име, което е използвала при игрите. Докмоз, съкращение от „доктор на мозъци“. Преди година Матиас непрекъснато си е разменял съобщения с нея… Освен това сравних техническите характеристики на устройството, което ми донесоха днес, с онези на предишния модел. Дори не се бяха потрудили да ги закрепят по-добре.
— Знаела е, че ще откриеш измамата. Затова… — Ив млъкна и дълбоко си пое въздух, който сякаш изсвистя в главата й. Почувства, че й се завива свят, но продължи: — Затова ти беше подготвила изненада.
— Сигурно щях да изпробвам устройството, ако не ме бяха прекъснали. — Спомни си за Мейвис и леко се усмихна. — Съмнявам се, че Рий се е потрудила да промени данните. Знаеше, че имам доверие на двамата с Уилям.
— Уилям е бил неволен съучастник.
Той кимна и огледа скъсаната й риза, покрита с червени петна.