— Нарани ли те?
— Това е нейната кръв — промърмори Ив, надявайки се да не го е излъгала. — Риана не искаше да отиде в затвора. — Тя тежко въздъхна. — Мъртва е, Рурк. Самоуби се. Не успях да й попреча… може би не исках… — Отново се задъха. — Страхувах се, че… не ще се добера до теб навреме. Видеотелефонът не работеше…
Не забеляза как Пийбоди излезе, за да ги остави насаме. В момента за нея съществуваше единствено Рурк.
— Залъгвах Риана, за да печеля време и да спася кожата си, а с теб е могло да се случи най-лошото.
— Ив, чуй ме. — Той я взе в прегръдките си. — Жив и здрав съм, ти си до мен. Всичко свърши. — Притисна устни до челото й, когато Ив отпусна глава на рамото му.
Тя знаеше, че в кошмарите си отново и отново ще преживява паниката и безпомощността, които беше изпитала през безкрайните минути, докато тичаше да го спаси.
— Не, не е свършило. Предстои разследване не само на дейността на Риана, но и на нейните сътрудници, както и на цялата ти компания.
— Няма страшно. — Той повдигна брадичката й. — Компанията е чиста, гарантирам. Няма да те опозоря. — Подаде й носната си кърпа. — Не бой се, няма да ме арестуваш.
Ив взе кърпата, издуха носа си и възкликна:
— Не можеш да направиш кариера в полицията, когато си омъжена за мошеник.
— Моля, не ме обиждай… Но защо Риана е убивала?
— Защото е имала възможност. Точно така ми каза. Изпитвала е удоволствие да подчинява хората на властта си, да ги контролира. — Тя избърса сълзите си с опакото на дланите си и забеляза, че ръцете й вече почти не треперят. — Имаше грандиозни планове за мен. — Потръпна, но продължи: — Искаше да ме превърне в неин домашен любимец, какъвто бе Уилям. В нейно дресирано куче. Надяваше се след смъртта ти да наследя цялото ти имущество. Нали няма да ми причиниш тази мъка?
— Като умра ли?
— Не, като ми завещаеш богатството си.
Рурк се разсмя и я целуна, после отметна косата от челото й.
— Ти си единственият човек на света, който не иска да притежава империята ми. Доколкото разбрах, Риана е подготвила устройство и за теб.
— Да, но не успя да го експериментира. Изпратих Фийни направо в кабинета й. Трябва да го уведомя за случилото се.
— Ще се наложи да слезем до трийсет и втори етаж. Риана беше изключила видеотелефона. Обезпокоих се, когато не успях да се свържа и тъкмо тръгвах да те търся, когато ти се нахвърли върху мен.
Ив нежно докосна страната му и прошепна:
— Трудно е, когато обичаш някого.
— Ще преодолеем тази трудност. Вероятно сега отиваш в службата да докладваш какво се е случило.
— Правилникът го изисква, още повече, че има смъртен случай. Трябва да подготвя рапорт за приключване на разследването около смъртта на Фитухю, Дру, Пърли и Дивейн.
— Ще те закарам до там, но първо ще се отбием в болницата.
— Няма да отида в никаква болница!
— Ще отидеш и още как.
Пийбоди почука и отвори вратата.
— Извинете, медиците са пристигнали с линейката. Трябва да уредим пропускането им през системите за сигурност.
— Ще се погрижа за това. Заведи ги в кабинета на доктор От. Искам да прегледат Ив преди да я заведа в болницата.
— Казах, че кракът ми няма да стъпи там.
— Чух те. — Той натисна някакво копче на бюрото си и нареди: — Моля, осигурете достъп на медицинските лица. Пийбоди, случайно да ти се намират белезници?
— Винаги трябва да ги нося със себе си.
— Няма ли да ми ги заемеш, за да усмиря твоята началничка и да я закарам в най-близката болница?
— Само опитай, приятел, и ще видиш кой ще има нужда от лекар — изсъска Ив.
Пийбоди прехапа устни, за да не се изсмее. Знаеше, че това може да й навлече гнева на Ив.
— Разбирам затруднението ви, Рурк, но не мога да ви помогна. В противен случай рискувам да загубя работата си.
— Не се притеснявай, Пийбоди. — Рурк прегърна Ив през кръста и тя се облегна върху него с цялата си тежест, докато куцукаше към вратата. — Сигурен съм, че ще се справя и без белезници.
— Трябва да напиша рапорт, да уредя закарването на трупа до моргата и да свърша още куп неща — намръщено заяви Ив, докато чакаха асансьора.
— Разбрах. — Рурк я грабна на ръце и я внесе в кабината. — Пийбоди, предупреди медиците да бъдат въоръжени. Нищо чудно на съпругата ми да й хрумне да избяга.
— Пусни ме, глупчо! Отказвам да отида в болница! — засмяно извика Ив, после вратата на асансьора се затвори.