— Тук лейтенант Далас. Командирът свободен ли е?
— Лейтенант, радвам се да ви видя. — Секретарката лъчезарно й се усмихна. — Как прекарахте медения си месец?
— Нормално. — Ив се изчерви, когато забеляза любопитния й поглед. Посланието, което беше заварила на монитора си, я беше разсмяло, но замечтаното изречение на секретарката я накара да потъне вдън земя.
— Бяхте прекрасна булка. Снимките бяха отпечатани във вестниците, събитието беше отразено в телевизионните новини, а специализираните канали за светски клюки няколко пъти излъчиха пълен видеозапис на сватбената церемония. Показваха и кадри от пребиваването ви в Париж. Господи, със съпруга ви бяхте незабравима, романтична двойка.
— Така е — измърмори Ив и си помисли: „Ето цената на славата. Питам се дали щяха да ми обръщат толкова много внимание, ако се бях омъжила за друг.“ А на глас продължи: — Беше… хубаво… Всъщност исках да разговарям с командира.
— О, да, извинете. Един момент.
Ив забели очи. Възможно беше някога да се примири с мисълта, че е център на внимание, но никога нямаше да изпита удоволствие от това.
— Добре дошла, Далас. — Командирът широко се усмихваше, но изражението му беше някак странно. — Изглеждаш… добре.
— Благодаря ви, сър.
— Добре ли прекара медения си месец?
„Господи! — мислено възкликна младата жена. — Кога ли някой ще ме попита дали ми е било приятно, докато съм се чукала по време на околосветското и междупланетното пътуване?“
— Да, сър. Благодаря ви. Предполагам, че вече сте се запознал с рапорта на полицай Пийбоди относно приключването на случая „Пандора“.
— Разбира се. Рапортът е много обстоен. Прокурорът ще поиска максимална присъда за Касто. Разминало ти се е на косъм, лейтенант.
Ив не се нуждаеше от напомняне. Осъзнаваше, че за малко е щяла да пропусне не само деня на собствената си сватба, но и да се прости с живота.
— Не мога да се примиря с мисълта, че убиецът е наш колега — промърмори тя. — Извинете, сър, но тогава успях само да ви предам молбата за прехвърлянето на Пийбоди на постоянна длъжност в нашия отдел. Държа да ви уведомя, че тя ми оказа неоценима помощ при разследването на този и на други случаи.
— Бива си я — съгласи се Уитни.
— Прав сте. Имам една молба към вас…
Когато пет минути по-късно Пийбоди влезе в канцеларията на Ив, завари началничката си да се взира в монитора.
— След час трябва да бъда в съда във връзка със случая „Салватори“ — заяви Ив без всякакви предисловия. — Какво знаеш за това дело?
— Вито Салватори е обвинен в извършването на тройно убийство. Вината му се утежнява от факта, че е измъчвал жертвите си, които са били пласьори на нелегални синтетични наркотици. Салватори, който също е бил дистрибутор на „Зевс“ и други видове дрога, миналата зима е изгорил живи тримата си „колеги“ в малък пансион в Ийст Сайд, след като предварително избол очите им и изтръгнал езиците им. Вие сте била натоварена с разследването на това убийство. — Пийбоди изрецитира наизуст цялата информация, докато стоеше мирно пред началничката си.
Ив забеляза, че както винаги униформата й е изрядна.
— Много добре. Запозна ли се с рапорта ми за арестуването на обвиняемия?
— Да, лейтенант.
Ив кимна. Край прозорчето с оглушителен трясък прелетя въздушен автобус и тя се намръщи.
— Следователно ти е известно, че преди да арестувам Салватори, счупих лявата му ръка и челюстта му и му избих няколко зъба. Адвокатите му ще се опитат да ме накиснат за превишаване на правата и прилагане на груба сила.
— Едва ли ще успеят, лейтенант. Доказано е, че обвиняемият се е опитвал да подпали цялата сграда. Ако не сте успяла да го „усмирите“, и той е щял да изгори.
— Добре, Пийбоди. До края на седмицата ще се наложи още няколко пъти да се явявам в съда. Искам да ми подготвиш кратко описание на всички предстоящи дела. След трийсет минути ще те чакам на задния вход.
— Извинете, но детектив Кроуч ме е натоварил с издирването на транспортни средства без регистрационни номера. — В гласа на Пийбоди се промъкна едва забележима иронична нотка, подсказваща чувствата й към детектива и към безсмислените му задачи.
— Аз ще се разбера с него. Командирът уважи молбата ми. Прикрепена си към мен. Освободи се от идиотските си задачи и се залавяй за истинската работа.
— Какво, прикрепена съм към вас ли? — Пийбоди невярващо примигна.
— Да не би да си оглушала по време на отсъствието ми?
— Не, лейтенант, но…
— Или пък си падаш по Кроуч? — Ив се засмя, когато забеляза как по-младата жена зяпна от изненада.