— Шегувате ли се? Та той е… — Пийбоди усети, че се шегуват се нея и се изпъна като струна. — Той изобщо не е мой тип. Освен това вече съм си взела поука и никога повече няма да бъда въвлечена в любовна връзка с колега.
— Престани да се упрекваш заради Касто. Много добре знаеш, че беше успял да влезе и под моята кожа. Поздравявам те, справи се страхотно.
Пийбоди си каза, че похвалата я ласкае, но раната в душата й все още не беше заздравяла.
— Благодаря, лейтенант.
— Ето защо си назначена за моя постоянна асистентка. Доколкото си спомням, мечтата ти беше да получиш значката на детектив.
Пийбоди знаеше, че най-неочаквано й се представя златна възможност. За миг стисна клепачи, успя да се овладее и отвърна спокойно:
— Да, лейтенант.
— Добре, но ще трябва здравата да поработиш, докато заслужиш званието. Приготви справката, за която те помолих. Нямаме време за губене.
— Слушам. — Пийбоди се запъти към вратата, спря на прага и се обърна. — Безкрайно съм ви благодарна, че ми давате възможност да докажа способностите си.
— Излишно е да ми благодариш. Заслужила си повишението. Но ако се провалиш, ще те направя регулировчик на движението. — Ив се подсмихна. — И то на въздушно движение.
Ив непрекъснато си напомняше, че задължението да свидетелства в съда е необходимо зло в полицейската работа, подобно на първокласните мазници и подлеци като С. Т. Фитухю, адвокат на обвиняемия. Въпросният Фитухю беше убедителен и тактичен, но си оставаше човек, който е готов да защитава най-опасните и жестоки престъпници, стига да могат да платят високия му хонорар. Беше успял да изтръгне от ръцете на закона толкова много наркобарони, убийци и изнасилвачи на деца, че можеше да си позволи да носи светлобежови костюми и ръчно изработени обувки, към които проявяваше особена слабост.
Нямаше как да не го забележиш в съдебната зала. Кожата му бе с цвят на разтопен шоколад, който се подчертаваше от светлите му костюми от великолепни материи. Красивото му лице беше гладко като коприна благодарение на процедурите, на които три пъти седмично се подлагаше в „Адонис“ — най-модният салон за разкрасяване на мъже. Имаше спортна фигура с тесни бедра и широки рамене, а гласът му беше плътен баритон като на оперен певец.
Фитухю ухажваше хората от пресата, общуваше с елита на криминалния свят и притежаваше собствен „Джет стар“.
Едно от малките удоволствия в живота на Ив бе да изпитва презрение към него.
— Да се опитаме максимално да изясним ситуацията, лейтенант. — Адвокатът вдигна ръце и притисна един към друг върховете на палците си, изобразявайки нещо подобно на рамка. — Да изясним обстоятелствата, които са ви накарали да нападнете моя клиент на работното му място.
След възражението на прокурора Фитухю благоволи да перифразира изявлението си.
— Лейтенант Далас, навярно не отричате, че през въпросната нощ сте нанесли на клиента ми многобройни телесни повреди. — Той погледна към Салватори, който носеше обикновен черен костюм. Очевидно беше послушал съвета на адвоката си и през последните три месеца не се беше подлагал на специалното лечение за подмладяване. Косата му беше започнала да се прошарва, кожата му — да провисва. Изглеждаше стар и безпомощен.
На Ив й хрумна, че съдебните заседатели неминуемо ще бъдат по-благосклонни към възрастния болнав човек, отколкото към нея — млада жена в разцвета на силите си.
— Господин Салватори оказа съпротива по време на ареста и се опита да подпали цялата сграда. Наложи се да го възпра.
— Да го възпрете? — Фитухю бавно се насочи към мястото, където седеше Салватори, минавайки покрай дроида, който водеше записки и покрай ложата на съдебните заседатели. Една от шестте автоматични камери неотклонно го следеше. Той сложи ръка на рамото на клиента си. — Наложило се е да го възпрете, затова сте счупили челюстта и ръката му.
Ив погледна изпод око към съдебните заседатели. Израженията на неколцина от тях подсказваха очевидно съчувствие към обвиняемия. Тя стисна зъби и отговори:
— Вярно е. Господин Салватори отказа да се подчини, когато му наредих да напусне сградата и да захвърли сатъра и ацетиленовата горелка.
— Бяхте ли въоръжена, лейтенант?
— Да.
— Предполагам, със стандартното оръжие, което се зачислява на всички нюйоркски полицаи.
— Точно така.
— Ако е вярно твърдението ви, че моят клиент е бил въоръжен и е оказал съпротива при ареста, защо не сте използвали специалното зашеметяващо устройство, което е разрешено от закона?
— Използвах го, но не можах да уцеля господин Салватори, който през онази нощ беше необичайно жизнен и пъргав.