— Ясно. Кажете, лейтенант, колко пъти през десетгодишната ви служба в полицията сте сметнала за необходимо да приложите максимални мерки и да отнемете живота на онзи, когото преследвате?
Ив почувства как стомахът й се свива и я побиват тръпки, но отговори с престорено равнодушие:
— Три пъти.
— Три пъти ли? — Адвокатът замълча и остави съдебните заседатели добре да огледат жената на свидетелското място. Жената, която беше убивала. — Не мислите ли, че е прекалено много? Струва ми се, че подсказва за склонност към насилие.
Прокурорът скочи като ужилен и се опита да възрази, че свидетелят не е подсъдим, следователно не е длъжен да отговаря на подвеждащи въпроси. „Полицаите винаги са на подсъдимата скамейка“ — с горчивина си помисли Ив, ала не издаде вълнението си и спокойно отговори:
— Господин Салватори беше въоръжен. Имах заповед за арестуването му по обвинението, че е убил трима души по особено мъчителен начин. Преди да изгори живи жертвите си, обвиняемият е избол очите им и е изтръгнал езиците им, поради което днес е призован да отговаря пред този съд. Той отказа да се подчини на заповедта ми да се предаде и запрати сатър към главата ми, поради което не успях да се прицеля по-точно. Сетне се хвърли върху мен и ме просна на земята. Повтаряше: „Сега ще изтръгна сърцето на гадното ченге.“ После се вкопчихме в ръкопашна схватка. Счупих челюстта му и му избих няколко зъба, а когато насочи горелката към мен, прекърших и ръката му.
— Навярно сте изпитала удоволствие от всичко това, лейтенант.
Тя се втренчи право в очите на чернокожия адвокат и произнесе с леден тон:
— Не, сър. Но изпитвам удоволствие при мисълта, че съм жива.
— Боклук такъв! — промърмори Ив, докато се качваше в колата си.
— Няма да измъкне Салватори. — Пийбоди побърза да включи климатичната инсталация, тъй като в купето беше горещо като в пещ. — Доказателствата са неоспорими. Пък и вие не му позволихте да си разиграва коня. Бяхте непоклатима.
— Грешиш. — Ив машинално прокара пръсти през косата си, стисна зъби и се включи в натовареното движение. В късния следобед улиците бяха почти задръстени от коли, а в небето се надпреварваха въздушни автобуси, огромни туристически самолети и по-малки летателни апарати, с които работещите в центъра се придвижваха към домовете си в предградията или в съседните градове. — Полагаме огромни усилия да отървем обществото от мръсници като Салватори, а адвокати от сорта на Фитухю получават цели състояния да им спасят кожата. — Тя гневно сви рамене. — Понякога това ме вбесява.
— Дори повечето престъпници да успеят да излязат на свобода, ние отново ще ги натикаме където им е мястото.
Ив иронично се засмя и погледна спътницата си.
— Голяма оптимистка си. Питам се докога. Слушай, ще се отклоня за малко, преди да се върнем в управлението. Иска ми се да прочистя белите си дробове от въздуха в съдебната зала.
— Лейтенант, може ли един въпрос. Днес не ви бях необходима в съда. Защо настоявахте да присъствам?
— Ако действително искаш да станеш детектив, трябва да опознаеш противниците си — убийци, крадци и наркомани. Запомни, най-опасни са адвокатите.
Не се изненада, когато откри, че няма къде да спре. Вдигна рамене, насочи колата към забранената за паркиране зона и включи лампата, която показваше, че шофьорът на превозното средство е тук по служба.
Когато стъпи на тротоара, покрай нея премина наркопласьор, плъзгащ се на скейтборд. Тя строго го изгледа, а младежът се ухили, намигна й и се понесе към по-безопасно място.
— Този квартал гъмжи от сводници, пласьори на наркотици и проститутки без разрешително за работа — замислено промълви тя. — Но тук ми харесва. — Отвори вратата на клуба и пристъпи в коридора, където вонеше на долнопробен алкохол и на лоша храна.
От едната страна се намираха стаички, чиито врати бяха отворени. Отвътре се разнасяше специфична миризма, подсказваща, че тези помещения са предназначени за сексуални удоволствие.
Общо взето заведението беше долнопробно, но тук все пак се спазваха основните здравни и законови норми.
Музикантите от оркестъра свиреха без особен ентусиазъм за неколцината клиенти, които не им обръщаха внимание. Ив забеляза Мейвис Фрийстоун в звуконепроницаемата кабина в дъното на залата. Косата на певицата напомняше лилав фонтан, устните й бяха обагрени в същия цвят. Две парчета лъскав сребрист плат донякъде прикриваха пищното й тяло. Полюшваше бедра в необикновен ритъм, което означаваше, че репетира някоя от предизвикателните си песни.