Выбрать главу

Ив се приближи до остъклената кабина и изчака Мейвис да я забележи. Когато очите й се спряха върху нея, Мейвис зяпна от изненада. Закърши снага, сякаш изпълняваше индиански боен танц, после плъзна вратата встрани. От кабината се разнесе оглушителен вой на китари.

Певицата се хвърли в прегръдките на приятелката си и макар че крещеше, гласът й почти не се чуваше от оглушителната музика.

— Моля? — Ив се засмя, плъзна обратно вратата и тръсна глава, сякаш се опитваше да прогони ехото. — Господи, Мейвис, каква е тази дивотия?

— Новото ми парче. Бас държа, че щом го чуят, всички ще полудеят.

— О, сигурна съм.

— Върна се, а? — Мейвис звучно разцелува приятелката си, която потръпна от неочаквания прилив на нежност. — Хайде, ела да изпием по едно. Разкажи ми всичко, без да пропускаш дори най-незначителната подробност. Здрасти, Пийбоди. Имам чувството, че ще се свариш в тази униформа!

Повлече Ив към една маса и натисна клавиша за менюто.

— Какво искаш? Аз черпя. Крак ми плаща прилично, задето два пъти седмично пея тук. Сигурно ще се пукне от яд, че е пропуснал посещението ти. Адски се радвам да те видя. Изглеждаш божествено. Права ли съм, Пийбоди? Сексът действа… как му казваха… ах, да терапевтично.

Ив отново се разсмя. Беше дошла тук, защото безсмисленият брътвеж на приятелката й я забавляваше и й помагаше да се отпусне.

— За нас само две газирани води, Мейвис. Работното ни време не е свършило.

— О, я не се занасяй. Да не мислиш, че някой от посетителите ще те наклевети? Хайде, Пийбоди, разкопчай тази смотана униформа. Става ми горещо само като те гледам. Хей, Ив, как ти се видя Париж? Хубаво ли прекарахте на острова? А на онзи космически курорт? Обзалагам се, че от чукане с младоженеца не си успяла да се наслаждаваш на природните забележителности.

— В Париж беше прекрасно, на острова — великолепно, а на станцията — интересно. Колкото до облога, признавам, че печелиш. А сега кажи как е Леонардо?

Мейвис замечтано притвори очи. Усмихна се и натисна някакво копче на клавиатурата за менюто.

— Леонардо е върхът. Никога не съм предполагала, че ще ми бъде толкова приятно да живея с някого. Между другото, тази рокля е негово творение.

Ив повдигна вежди и огледа сребристите презрамки, които изобщо не прикриваха стегнатите гърди на певицата.

— Това ли наричаш рокля?

— В момента репетирам нова песен — ентусиазирано продължи Мейвис, сякаш не беше чула ироничната забележка. — Имам да ти разказвам куп неща. — Тя грабна чашите с газирана вода, които се появиха във витрината на автомата. — Не знам откъде да започна. Запознах се с един човек — звукорежисьор. Сега работя с него. Записваме диск с мои изпълнения и Джес Бароу е сигурен, че ще го продаде на някоя звукозаписна компания. Жесток е, повярвай ми. Преди няколко години е бил доста известен певец. Може би си чувала за него.

— Не, не съм. — Ив знаеше, че макар Мейвис да е прекарала по-голямата част от живота си по улиците, все още си остава невероятно наивна относно известни аспекти на живота. — Колко му плащаш?

— Джес не е използвач — нацупи се Мейвис. — Естествено трябва да поеме разходите по записа. Това е напълно в реда на нещата; ако песните ми се превърнат в хитове, през първите три години той ще получава шейсет процента от печалбата. После ще преговаряме за нов договор.

— Чувала съм за този Бароу — намеси се Пийбоди. Беше разкопчала яката на униформата си, подчинявайки се на Мейвис, която й беше особено симпатична. — Преди една-две години няколко от песните му бяха много популярни, а той работеше с Касандра… — Като забеляза въпросителния поглед на Ив, тя сви рамене и поясни: — С онази прочута певица, навярно и ти си чувала името й.

— Господи, Пийбоди, непрекъснато ме изненадваш. Не предполагах, че си любителка на музиката.

— Ами… падам си по шлагерите — промърмори младата жена и побърза да отпие от чашата си. — Като много други хора…

— Искам да ви уведомя, че той е скъсал с Касандра — бодро заяви Мейвис. — Сега търси нова певица. Твърди, че съм много подходяща.

Ив се запита какво ли още търси великият Джес, но вместо да изкаже на глас подозренията си, попита:

— Как реагира Леонардо?

— Според него Джес е истински вълшебник. Слушай, трябва да дойдеш в студиото и да видиш как работим. Бароу е абсолютен гений.

Ив си каза, че непременно ще държи под око този „гений“. Мейвис беше сред малкото хора, които искрено обичаше и не искаше приятелката й да пострада.

Когато с Пийбоди се качиха в колата и потеглиха към полицейското управление, тя се обърна към помощничката си.

— Искам да провериш и кътните зъби на Джес Бароу.