— Не разполагахме с много време — рязко отвърна Ив. Мислено се упрекна за грубостта си. Каза си, че е крайно време да свикне да се движи в изисканото общество, където много красиви жени ще правят мили очи на съпруга й. — Макар строежът да не е завършен, останах с отлични впечатления. Рурк спомена, че холограмната зала в гранд-хотела е ваше творение — обърна се тя към Уилям.
— Признавам си. Обичам електронните игри. А вие?
— За Ив холограмните програми са начин да поддържа формата си — усмихнато се намеси Рурк. — Всъщност по време на престоя ни се случи нещастие. Самоуби се Матиас, един от специалистите по аутотроника.
Уилям смръщи чело.
— Матиас ли? Не е ли един червенокос, луничав младеж?
— Да.
— Боже мой! — Гостът потръпна и жадно отпи от виното си. — Сигурна ли сте, че не е било злополука? Доколкото си спомням, младият човек беше изключително жизнен и имаше прекрасни хрумвания. Изобщо не приличаше на човек, който би посегнал на живота си…
— Но все пак го е сторил — прекъсна го Ив. — Обесил се е.
— Какъв ужас! — Риана пребледня и приседна на страничната облегалка на едно канапе. — Познавах ли го, Уилям?
— Едва ли. Може би си го виждала веднъж-два пъти в клуба, но си спомням, че младежът беше самотник и почти не общуваше с колегите си.
— Все пак ми е мъчно за него — промълви красавицата. — Жалко, че и вие сте се сблъскали с подобен трагичен инцидент по време на медения ви месец. Предлагам да сменим темата. — Котаракът Галахад скочи на канапето и пъхна главата си под дланта й. — Изгарям от любопитство да науча подробности за сватбата ви, на която не можахме да присъстваме.
— Останете на вечеря — предложи Рурк и стисна ръката на Ив, сякаш й се извиняваше. — Ще ви разкажем всички подробности и вярвам, че ще ви отегчим до смърт.
— Съжалявам, но е невъзможно. — Уилям поглади рамото на Риана със същия небрежен жест, с който тя милваше котарака. — Имаме билети за театър и вече закъсняваме.
— Както винаги си прав. — Красавицата се изправи с очевидно нежелание. — Надявам се скоро да се видим, приятели. Ще останем на Земята още месец-два. Иска ми се ние двете да се опознаем по-добре, Ив. Със съпруга ви сме приятели от… дълго време.
— Заповядайте по всяко време — намеси се Рурк. — Очаквам ви утре сутринта в кабинета ми с подробен доклад.
— Ще бъдем там, шефе. — Риана остави чашата си на масичката. — Предлагам в най-скоро време да обядваме заедно, Ив. Без мъжка компания. — Изражението й беше толкова добродушно, че Ив се упрекна заради ревността си. — Ще поговорим за несравнимия Рурк и ще обменим опит.
Ив неволно се усмихна. Не можеше да откаже на привидно безобидната покана.
— Интересна тема — промълви тя, изпрати гостите до вратата, помаха им и рязко се извърна към Рурк: — Откога се познаваш с нея, че иска да обменяме опит?
— Прекъснах връзката си с нея преди години. Преди хиляди години. — Прегърна я през кръста и я целуна.
— Сигурно е платила скъпо и прескъпо на пластичните хирурзи, за да поддържат тялото й.
— Трябва да признаеш, че е направила отлична инвестиция.
Ив вирна брадичката си и гневно го изгледа.
— Питам се има ли красива жена, която да не е минала през леглото ти?
Рурк наклони глава, присви очи и се престори, че размишлява.
— Не. — Изсмя се, когато младата жена замахна. — Шегуваш се, нали, иначе щеше да ме удариш. — В този миг изстена, защото юмрукът й се заби в корема му. Разтърка болното място, изпитвайки благодарност, че тя не го е ударила с всичка сила. — Май не трябваше да те предизвиквам.
— Нека да ти бъде за урок, женкар такъв! — престорено гневно възкликна Ив, но му позволи да я вземе в прегръдките си.
— Гладна ли си?
— Като вълк.
— Аз също. — Той тръгна нагоре по стълбата. — Предлагам да вечеряме в леглото.
Четвърта глава
Когато Ив се събуди, котаракът лежеше върху гърдите й, а видеотелефонът на нощното шкафче звънеше. Навън се зазоряваше. През прозорчето на тавана проникваше дрезгава светлина, небето беше покрито с буреносни облаци. Без да отваря очи, младата жена посегна към слушалката и нареди на устройството да изключи видеото, сетне се обади, опитвайки се да се разсъни:
— Тук Далас.
— Съобщение за лейтенант Ив Далас. Смъртен случай на Медисън авеню 5002, апартамент 3800, принадлежащ на Артър Фокс. Код четири.