После се строполи пред Ив — жалки останки от човешко същество, което си бе въобразило, че е някакъв бог.
— Никога повече няма да избиваш девственици — промърмори тя. Внезапно силите я напуснаха, тя отпусна ръката си, която все още стискаше оръжието.
Дочу скърцане на подметки по асфалта. Понечи да се обърне и да простреля натрапника, но някой я сграбчи и я вдигна.
— Никога не забравяй, че могат да те нападнат в гръб — прошепна мъжът и закачливо я целуна зад ухото.
— По дяволите, Рурк! Замалко да те убия!
— Глупости, дори не успя да се прицелиш в мен. — Той се засмя, обърна я към себе си и горещите му устни жадно се впиха в нейните. — Обичам да те наблюдавам, докато работиш. — Ловките му пръсти се плъзнаха нагоре и докоснаха гърдата й. — Действа ми… стимулиращо.
— Престани! — престорено строго възкликна Ив, ала сърцето й вече биеше лудо. — Няма що, хубаво място си избрал, за да ме прелъстиш!
— Грешиш, миличка. През медения месец младоженецът може да прелъстява съпругата си навсякъде. — Той отстъпи крачка назад. — Питах се къде ли си отишла. А би трябвало да зная. — После погледна към мъртвеца, проснат на тротоара. — Какво престъпление е извършил?
— Разбивал черепите на млади жени, след което изяждал мозъците им.
— Пфу! — Рурк потръпна и поклати глава. — Боже мой, Ив, как ти хрумна тази гадост?
— Преди няколко години на колония „Тера“ бяха заловили подобен психопат. Питах се дали… — Тя замълча и смръщи чело. Изведнъж осъзна, че се намират на някаква воняща уличка и че пред тях лежи мъртвец. А Рурк, красив като ангел на отмъщението, носеше смокинг и диамантени копчета за ръкавели. — Защо си се издокарал така?
— Доколкото си спомням, възнамерявахме да вечеряме навън.
— Господи, напълно ми излезе от ума. — Прибра оръжието си и добави: — Не предполагах, че… това… ще ми отнеме толкова много време. Май ще е по-добре да взема един душ.
— И така ми харесваш. — Рурк я притегли към себе си. — Вечерята може да почака. — Усмихна се ослепително и Ив усети как сърцето й се изпълва с любов към него. — Но предпочитам малко по-романтична обстановка. Изключи програмата.
Тъмната, воняща уличка и ужасяващите й обитатели изчезнаха. Ив и Рурк стояха сред огромна зала, в чиито стени беше вградена сложна апаратура. Подът и таванът бяха от черно огледално стъкло, за да се подсилват холограмните изображения. Това беше една от най-новите и супермодерни „играчки“ на Рурк.
— Тропическа сцена Н-В. Поддържай двоен контрол — нареди той на компютъра.
Дочу се плясък на вълни, звездите се отразяваха в гладката повърхност на океана. Подухваше лек ветрец и листата на палмите се полюшваха като екзотични танцьорки. Ив усети под стъпалата си ситния пясък, досущ приличащ на рафинирана захар.
— Е, сега е малко по-добре — обяви Рурк и заразкопчава ризата й. — Всъщност ще се почувствам прекрасно, когато те разсъблека.
— От три седмици насам не правиш нищо друго.
Той иронично повдигна вежда.
— Възползвам се от съпружеските си права. Какво, нима се оплакваш?
Съпружески права! Ив още не можеше да повярва, че този мъж с буйна черна коса, с лице на поет и с непокорно проблясващи сини очи, е неин съпруг. Струваше й се, че никога не ще свикне с тази мисъл.
— О, не. Само… — Тя рязко си пое въздух като усети как дългите му пръсти докосват гърдите й. — Само констатирам факта.
— Господи, говориш като ченге. — Усмихна се и разкопча джинсите й. — Забрави ли, че си в отпуска, Далас?
— Опитвах се да изпробвам рефлексите си. Цели три седмици не съм била на работа, страхувам се, че започвам да реагирам по-бавно.
Той плъзна ръка между бедрата й, при което Ив отметна глава и изстена.
— Рефлексите ти не са притъпени — прошепна Рурк и притегли съпругата си върху мекия, белезникав пясък.
Неговата съпруга! Често си повтаряше тези две думи, когато страстно се любеха, когато тя изтощена лежеше до него. Тази загадъчна и прекрасна жена, която все още не беше опознал напълно, действително му принадлежеше.
Беше я наблюдавал как проследява серийния убиец в тъмната уличка. Бе убеден, че тя ще се заеме със служебните си задължения със същата смелост и решителност, каквито бе проявила при елиминирането на престъпника в онзи въображаем свят.
Възхищаваше се от качествата й, въпреки че не можеше да се примири с мисълта за опасностите, които я дебнеха. След няколко дни ще се завърнат в Ню Йорк и Ив отново ще се заеме със задълженията си, което означаваше, че вече няма да бъдат заедно по двайсет и четири часа. Но сега тя беше само негова.