— Заключен ли е апартаментът?
— Да. — Тя погледна към вратата. — Не можахме да изкопчим нищо от Фокс. Изпаднал е в истерия. Трудно е да се прецени какво е докосвал… освен трупа, разбира се.
— Нима е преместил мъртвеца?
— Не, лейтенант. Тоест… тялото още е във ваната, но той се е опитвал… да върне към живот приятеля си. Сигурно е бил в шок, иначе щеше да забележи, че ваната е пълна с кръв. Вените на жертвата са прерязани. По всичко личи, че смъртта е настъпила минимум един час преди трупът да бъде открит.
Ив притисна към гърдите си чантичката с необходимите й принадлежности за извършване на огледа и попита:
— Повикахте ли патолога?
— Съобщиха ми, че всеки момент ще бъде тук.
— Добре. Когато пристигне офицер Пийбоди, пуснете я в апартамента, междувременно не напускайте поста си. А сега отворете. — Жената-полицай пъхна шперца в процепа. Вратата се плъзна встрани и отвътре се дочу ридание.
— Откакто сме тук, не е престанал — промърмори униформената. — Дано да успеете да го успокоите.
Ив безмълвно мина покрай нея и плъзна обратно вратата, докато се задейства заключващият механизъм. Озова се в коридор, облицован с черен и бял мрамор. От двете страни на вратата имаше спираловидни колони, които бяха обвити с екзотични пълзящи растения. Разкошният полилей беше от черно стъкло. Огромната дневна също беше в черно и бяло. Черните кожени канапета и масичките от абаносово дърво се открояваха на фона на белите мраморни подове. Завесите на черни и бели райета бяха спуснати, но светлината от лампите, вградени в тавана, се отразяваше от блестящите мраморни повърхности.
Видеоекранът беше изключен, но никой не беше натиснал бутона, който го прибираше в нишата му. Стълба от бял мрамор водеше към втория етаж, който беше ограден с бели перила. От куполообразния таван висяха саксии с огромни папрати.
Ив си помисли, че колкото и да си богат, не можеш да подкупиш смъртта. Пред нея всички хора са равни.
Ослуша се и надникна в помещението, откъдето се разнасяха неутешимите ридания. Това беше малък кабинет, чиито стени бяха запълнени с полици с редки книги. В едно от огромните кресла с виненочервена тапицерия седеше някакъв мъж. Красивото му лице със златист тен беше разкривено от скръб. Косата му, която също беше златиста като току-що изсечена монета, стърчеше на сплъстени кичури. Непознатият носеше бяла копринена роба, изцапана със засъхнала кръв. Краката му бяха боси, а треперещите му ръце бяха обсипани с пръстени. Върху левия му глезен беше татуиран черен лебед.
Униформеният полицай, който седеше до него с нещастно изражение, вдигна поглед към Ив и понечи да каже нещо.
Тя поклати глава и му показа значката си. После посочи към тавана и въпросително го изгледа.
Полицаят кимна, вдигна палец, сетне поклати глава.
Ив безшумно напусна кабинета. Искаше да огледа трупа, преди да разговаря със свидетеля.
На втория етаж имаше няколко помещения със затворени врати, но младата жена лесно се ориентира, като проследи кървавата диря. Озова се в спалня, обзаведена в приглушени зелени и сини цветове, които създаваха впечатлението, че човек се намира в дълбините на езеро. Огромното легло беше застлано със сини копринени чаршафи, върху които бяха натрупани меки възглавници.
Тук също имаше скулптури, повечето изобразяващи голи богове и богини. Всички шкафове бяха вградени в стените и спалнята беше идеално подредена, което според Ив, й придаваше необитаем вид. Плътният и мек морско-син килим беше осеян с петна от кръв.
Кървавата диря водеше към банята. Ив беше подготвена за гледката, която я очакваше. Мъртъвците не я плашеха, но тя се отвращаваше от смъртта, от насилието и жестокостта, свързани с нея. И все пак потръпна, когато влезе в помещението. Стените, облицовани със зелени и светлобежови плочки, бяха изпръскани с кръв, която навярно бе бликнала като фонтан от прерязаните вени на мъртвеца, чиято ръка беше преметната през ръба на огромната прозрачна вана. Върху огледалния под се бяха образували червеникави локвички.
Водата във ваната беше мръснорозова, въздухът беше изпълнен със специфичната миризма на кръв. Отнякъде се разнасяше тиха музика, сякаш някой свиреше на арфа. Две огромни бели свещи бяха поставени в горния и долния край на продълговатата вана и все още горяха.
Главата на мъртвеца почиваше върху възглавничка със златен бордюр, безжизнените му очи се взираха в саксията с папрат, която висеше от огледалния таван. Той се усмихваше, сякаш с удоволствие беше наблюдавал предсмъртната си агония.