Ив тежко въздъхна. Беше познала мъртвеца. Гол, с прерязани вени, във ваната лежеше прочутият адвокат С. Т. Фитухю и се усмихваше на собственото си отражение.
— Салватори ще бъде много разочарован — промърмори тя и се зае за работа. Напръска дланите и обувките си със специален спрей, за да не оставя отпечатъци, включи записващото устройство и извади уредите от чантичката. Беше успяла да вземе проба от кървавата вода във ваната, да огледа трупа, за да установи кога е настъпила смъртта, да снеме отпечатъци от пръстите му, както и да заснеме всичко с видеокамерата, когато Пийбоди задъхана застана на прага.
— Извинете за закъснението, лейтенант. Имаше страхотно задръстване.
— Извинена си. — Тя подаде на Пийбоди ловджийския нож с дръжка от слонова кост, който беше запечатала в прозрачен плик. — Изглежда, е прерязал вените си с това. Оръжието е антикварна рядкост, навярно би зарадвало някой колекционер. Ще го проверим за отпечатъци.
Пийбоди прибра ножа в чантата за веществени доказателства, сетне хвърли поглед към ваната и присви очи.
— Лейтенант, това не е ли…
— Фитухю — прекъсна я Ив.
— Какво го е накарало да се самоубие?
— Още не сме доказали, че е самоубийство. Златно правило в нашата професия е никога да не прибързваме със заключенията и да не се осланяме на предположения. Повикай „метачите“. Искам цялото помещение да бъде маркирано. Вече можем да предоставим трупа на патолога. — Ив отстъпи крачка и огледа кървавите петна по дланите си. — Докато разговарям с Фокс, искам да разпиташ двамата униформени, които първи са се озовали тук. — Обърна се и хвърли последен поглед към мъртвеца. — Мръсник такъв! Точно така се усмихваше в съдебната зала, когато си въобразеше, че е поставил опонента си на тясно. — Без да откъсва поглед от него, тя избърса кръвта от ръцете си със специалното почистващо средство и прибра изцапаната кърпичка в чантата. — Предупреди лекаря, че искам токсикологичен анализ на кръвта. И то незабавно.
Когато влезе в кабинета на долния етаж, по лицето на униформения полицай се изписа облекчение. Фокс вече не ридаеше, а хлипаше беззвучно и целият трепереше. Ив нареди на полицая:
— Изчакайте отвън патолога и моята помощничка, полицай Пийбоди. Предайте й вашия рапорт. Искам да разговарям насаме с господин Фокс.
— Слушам. — Той побърза да излезе.
— Господин Фокс, аз съм лейтенант Далас. Приемете съболезнованията ми. — Ив натисна бутона за вдигане на щорите и в помещението нахлу бледа светлина. — Моля, разкажете ми какво се случи.
— Мъртъв е. — В мелодичния глас на Фокс се долавяше лек акцент. — Фиту е мъртъв. Не мога да повярвам. Съществуването ми вече е безсмислено. Не искам да живея без него.
„Грешиш, приятелю, животът продължава — помисли си Ив. — Така е устроен светът.“ Седна и постави записващото устройство на масата.
— Ще ви олекне, ако споделите с мен всичко, което знаете. Преди това ще ви уведомя за правата ви. Не се безпокойте, такава е задължителната процедура.
Постепенно непознатият престана да трепери, вдигна глава и впери подутите си от плач златисти очи в младата жена.
— Нима мислите, че съм го убил?
— Господин Фокс…
— Та аз го обичах! Заедно сме от дванайсет години, той беше моят живот…
„Животът продължава — отново си каза тя. — Само че още не си го разбрал.“ А на глас изрече:
— Вярвам ви и съм сигурна, че ще ми помогнете. Разкажете ми какво се случи.
— Напоследък Фиту страдаше от безсъние, но не искаше да взима сънотворни. Предпочиташе да почете, да послуша музика или да прекара час-два в света на виртуалната реалност. Понякога се забавляваше с компютърни игри, казваше, че му отпускали нервите. Зная, че делото, с което се занимаваше, му създаваше доста тревоги.
— Навярно става дума за защитата на Салватори.
— Да, той често споменаваше това име. — Фокс избърса очите си с окървавения си ръкав. — Никога не обсъждаше делата си с мен. Спазваше професионалната етика. Пък и аз не съм адвокат, а диетолог. С Фиту се запознахме преди години, когато се обърна за съвет към мен. Бързо се сприятелихме, после станахме любовници, накрая не можехме да си представим живота един без друг…
Ив искаше да научи цялата история, но в момента повече я интересуваха събитията, довели до смъртта на адвоката.
— Споменахте, че е страдал от безсъние — меко каза тя.
— Точно така. Причината е, че целият се отдаваше на работата си. Случилото се в съдебната зала, съдбите на клиентите му не му даваха покой. Често ставаше посред нощ и отиваше да програмира нова игра. Понякога го заварвах да дреме пред телевизора, друг път вземаше гореща вана. — Лицето му се изкриви от мъка, сълзите му отново рукнаха.