— Има ли между тях нож със седефена дръжка и с острие, дълго петнайсетина сантиметра?
— Да, изработен е в Англия през деветнайсти век. — Рязко си пое въздух и възкликна: — Нима Фиту е използвал нож от колекцията ми, за да… Изобщо не съм забелязал оръжието. Виждах единствено окървавения си приятел. Действително ли го е направил с моя нож?
— Взех оръжието като веществено доказателство. Ще го проверим за отпечатъци от пръсти, а на вас ще издадем разписка.
— Не, не искам да ми го връщате! — Той закри лицето си с длани. — Господи, какъв ужас! Да използва нож от колекцията ми! — Отново неутешимо зарида.
Ив дочу гласове от съседната стая и разбра, че „метачите“ са пристигнали. Изправи се и се обърна към русокосия:
— Господин Фокс, ще накарам колегите да ви донесат някакви дрехи. Молбата ми е да останете в този кабинет още известно време. Желаете ли да се свържа с някого и да му предам съобщение от ваше име?
— Не. Нямам никакви близки. Не ми трябва нищо.
— Тук има нещо гнило, Пийбоди — промърмори Ив, докато слизаха с асансьора към подземния гараж. — Представи си само: Фитухю става посред нощ, след като преспокойно е вечерял и си е легнал с любовника си, взима старинен нож и напълва ваната. Запалва свещите, пуска музиката и прерязва вените си. Ей така, напълно безпричинно. Струва ми се доста невероятно човек с блестяща кариера, който е червив от пари и притежава разкошно жилище, а клиентите се надпреварват да търсят услугите му, изведнъж да си каже: „Дявол го взел, защо пък да не се самоубия.“
— Нямам представа какво мотивира самоубийците. Може би защото не съм емоционална личност.
Ив обаче знаеше какво изпитват хората, които са решили да посегнат на живота си. Мисълта за самоубийство често й беше хрумвала, докато живееше в различни държавни приюти и дълго преди това, по времето, когато смъртта и се струваше избавление от ада, в който беше захвърлена.
Ето защо не можеше да повярва, че надменният, богат адвокат е отнел живота си. Продължи да размишлява на глас:
— Засега не е известен мотивът за евентуалното самоубийство. Налице е само любовник, който е колекционирал старинни ножове, който беше облян в кръв и които ще наследи солидно състояние.
— Предполагате, че убиецът е Фокс — проговори Пийбоди, когато се озоваха в гаража. — Но пропускате, че Фитухю беше много по-едър от него. Не вярвам да се е предал без да се съпротивлява, но както сама забелязахте, нямаше следи от борба.
— Може би са били заличени — промърмори Ив. — А по ръцете на Фокс има синини. Ако Фитухю е бил под въздействието на някакъв наркотик, едва ли би оказал съпротива. С нетърпение очаквам заключението на токсиколозите.
— Защо се стремите да докажете, че става въпрос за убийство?
— Не искам да доказвам каквото и да било. Желанието ми е да стигна до логично заключение, а в този случай самоубийството е лишено от всякаква логика. Може би Фитухю не е успял да заспи и е отишъл в помещението за развлечения. Забелязах, че някой е гледал телевизия — екранът не беше прибран в нишата. Или пък някой нарочно е инсценирал всичко.
— Никога не съм виждала толкова много „играчки“ на едно място — замислено промълви Пийбоди. — Забелязахте ли контролното табло, автоматичния бар, устройството за виртуална реалност, кабинката за различни настроения? Използвала ли сте подобна кабинка, лейтенант?
— Рурк е инсталирал такова чудо вкъщи, но аз предпочитам настроенията ми да се сменят по естествен начин, вместо да ги програмирам. — Ив видя кой седи върху предния капак на колата й и изсъска: — Ето, че настроението ми ще се промени. Чувствам как ще се вбеся.
— Какво виждат очите ми? Далас и Пийбоди отново са заедно. — Надин Фарст, най-добрата телевизионна журналистка на Канал 75, грациозно скочи от колата. — Как прекара медения си месец, Далас?
— Това не те засяга.
— Хей, мислех, че сме приятелки. — Репортерката намигна на Пийбоди.
— Убедих се, че не си губиш времето, след като излъчи онова предаване за нашето празненство.
— Скъпа моя! — Надин разпери ръце. — Представи си — приключваш разследването на много заплетен случай и залавяш убиеца по време на собственото си ергенско празненство, на което присъствах и аз — това се казва новина. Данъкоплатците имат пълното право да бъдат подробно информирани, а в този случай интересът беше огромен. Рейтингът ми се повиши още повече. А сега, още не си стъпила на Земята, отново си се захванала с нещо изключително важно. Какво се е случило с Фитухю?
— Мъртъв е. Слушай, Надин, остави ме на мира. Затънала съм до гуша в работа.