Този път усилията й бяха възнаградени. На монитора се появиха няколко имена и тя поиска разпечатка. После пожела да научи за делата, които Фитухю е загубил през последните десет години и установи, че броят им отговаря на исковете, заведени срещу адвоката. Въздъхна и си каза, че страстта към съдебни процеси е типична за съвременната епоха. Ако адвокатът не успее да ти спаси кожата, завеждаш дело срещу него. Това слагаше край на надеждите й да установи, че Фитухю е бил обект на изнудване.
— Добре, може би подходът ми е неправилен. Да опитаме нещо друго. Нов обект: Артър Фокс, живущ на Медисън авеню 5002, Ню Йорк.
ТЪРСЯ.
Внезапно от компютъра се разнесе стържещ звук и мониторът потъмня. Ив няколко пъти удари с юмрук по апаратурата, за да я задейства отново. Този път дори не си направи труда да заклейми орязания бюджет на полицията, който не позволяваше закупуването на нова техника.
Лицето на Фокс се появи на монитора. Изображението беше неясно, докато Ив за пореден път стовари юмрук върху компютъра. Забеляза, че русокосият мъж е много по-привлекателен, когато се усмихва. Той се оказа петнайсет години по-млад от Фитухю. Беше роден във Вашингтон, майка му и баща му бяха военни от кариерата, Фокс беше пътувал до всички точки на земното кълбо, докато през 2042 година се беше установил за постоянно в Ню Йорк и беше постъпил на работа като консултант към организацията „Хранене и дълголетие“. Годишният му доход беше едва шестцифрен. Към досието му бе приложен специалният, документ, който се издаваше при браковете на хора с еднакъв пол. Името на партньора беше Фитухю.
— Провери дали е бил арестуван.
Компютърът недоволно избоботи, сякаш му беше омръзнало да отговаря на глупави въпроси, но все пак на монитора се появи желаната от Ив информация: Фокс е бил арестуван два пъти за нарушаване на обществения ред и два пъти за упражняване на физическо насилие.
— Е, този път се добрах до нещичко! — възкликна Ив и отново нареди на компютъра: — Интересувам се дали Фитухю и Фокс са прибягвали до психиатрични консултации.
Адвокатът беше „чист“, но с Фокс отново имаше точно попадение. Доволно въздъхна и поиска разпечатка. Когато в кабинета й влезе Пийбоди, вдигна поглед и попита:
— Получихме ли заключението на патолога? А резултатите от токсикологичния анализ?
— Ето резултатите от лабораторията. — Пийбоди й подаде един диск. — Ниско съдържание на алкохол в кръвта. Установено е, че покойният е погълнал малко количество бренди, произведено през 2045, което не би могло да го накара да изпадне в безпомощно състояние. Не е установено наличие на наркотик.
— По дяволите! — прошепна Ив. Надяваше се лабораторните анализи да й помогнат да тръгне по вярна следа. — Успях да се натъкна на любопитна подробност. Нашият приятел Фокс в детството си често е посещавал психотерапевт. Само преди две години е постъпил за месец в института „Делрой“. Освен това е бил в затвора. За три месеца заради упражняване на физическо насилие. А след като са го освободили, още половин година е бил длъжен да носи гривна, каквато се дава на бивши затворници, подложени на изпитателен срок. Този симпатяга очевидно е склонен към насилие.
Пийбоди прочете разпечатката с биографичните данни на Фокс и замислено изрече:
— Произхожда от фамилия на потомствени военни. Тези хора все още не могат да приемат хомосексуализма като нещо нормално. Обзалагам се, че са водили малкия Артър при различни психотерапевти с надеждата, че ще му помогнат да стане хетеросексуален.
— Възможно е да си права. Но фактите доказват, че този човек е умствено неуравновесен, освен това има досие в полицията. Да проверим на какво са се натъкнали униформените полицаи, когато са влезли в апартамента. Освен това ще разговаряме със съдружниците на Фитухю.
— Излиза, че не вярваш във версията за самоубийство.
— Познавах господин адвоката. Беше арогантен, суетен и самодоволен истински надут пуяк. — Ив поклати глава. — Един суетен и арогантен мъж не би искал да го открият гол във ваната, плуващ в собствената си кръв.
— Беше блестящ адвокат — Лианор Бастуик седеше на направения по поръчка стол, тапициран с кожа. Бе поканила посетителките в кабинета с остъклени стени на адвокатската фирма „Фитухю, Бастуик и Стърн“. Бюрото й напомняше езеро от стъкло, по блестящата му повърхност нямаше нито едно петънце. Ив си каза, че то сякаш подчертава забележителната, но студена красота на блондинката. — Беше и прекрасен приятел — добави Лианор и преплете пръстите си с великолепен маникюр. — Потресени сме, лейтенант — заяви тя, макар умело гримираното й лице да не издаваше подобно чувство.