Зад нея се издигаха и проблясваха под слънчевите лъчи небостъргачите на Ню Йорк — създаваше се илюзия, че блондинката властва над целия град. Пастелните тонове придаваха финес на кабинета, който по елегантност на обзавеждането не отстъпваше на жената, работеща в него.
— Имате ли представа защо Фитухю би пожелал да посегне на живота си?
— Абсолютно никаква. — Ръцете на адвокатката не потрепваха, гледаше Ив право в очите. — Наслаждаваше се на живота, обичаше работата си. Едва ли има човек, който повече от него да се е радвал на всяка минута от живота. Не знам никаква причина, която да го подтикне към подобна постъпка.
— Кога го видяхте за последен път?
Тя се поколеба и Ив си представи как някакъв калкулатор работи в съзнанието й и преценява какъв да бъде отговорът. Жената сведе клепачите си с гъсти ресници, и промълви:
— Истината е, че се видяхме снощи, макар за кратко. Отбих се в дома му, за да обсъдим едно дело. Сама разбирате, че не мога да ви предам разговора ни, в противен случай ще наруша професионалната тайна. — Яркочервените й устни се извиха в усмивка. — Но ще ви кажа, че Фитухю се държеше съвсем нормално и сподели, че изгаря от нетърпение да се дуелира с вас в съдебната зала.
— Да се дуелира ли?
— Така наричаше кръстосания разпит на експертите и на полицейските свидетели. Смяташе го за състезание по духовитост и самообладание. За него делата бяха като играта за един професионален играч. Мисля, че най-много от всичко обичаше да бъде в съдебната зала.
— В колко часа го посетихте?
— Мисля, че беше около десет. Точно така, работих тук до късно, а на път за дома прескочих до Фитухю.
— Госпожице Бастуик, често ли се отбивахте при вашия колега на път за дома?
— Да. Бяхме съдружници и понякога имахме общи дела.
— Твърдите ли, че сте били само делови партньори?
— Лейтенант, защо предполагате, че между един привлекателен мъж и една красива жена, които работят заедно, непременно трябва да има сексуална връзка?
— Не предполагам нищо. Колко време… обсъждахте делото?
— Двайсет-трийсет минути. Не съм засичала време. Важното е, че когато си тръгнах, Фитухю се държеше съвсем нормално. Не забелязах нищо нередно.
— Сподели ли с вас някакви свои тревоги?
— Притесняваше се заради делото на Салватори… и за няколко други случая. Но не беше особено разтревожен. Беше самоуверен човек.
— Какъв беше в личния си живот?
— Предпочиташе да го запази в тайна.
— Но вие познавате Артър Фокс.
— Разбира се. Ние, съдружниците в тази фирма, се стараем поне да опознаем и понякога да общуваме със съпрузите или съпругите на нашите сътрудници и партньори. Артър и Фиту бяха много предани един на друг.
— Никога ли не се караха?
Лианор повдигна вежда и надменно отвърна:
— Не мога да знам.
„Знаеш и още как“ — помисли си Ив, но предпочете да продължи да я разпитва.
— С господин Фитухю сте били съдружници, но очевидно между вас е имало и истинско приятелство. Навярно е обсъждал с вас личния си живот.
— Двамата с Артър бяха много щастливи. — Тя за пръв път издаде раздразнението си и запотропва с коралово-червените си нокти по ръба на масата. — Но и най-щастливите семейни двойки понякога се карат. Предполагам, че от време на време между вас и съпруга ви също избухва скандал.
— Съпругът ми още не ме е намерил мъртва във ваната — престорено равнодушно заяви Ив. — За какво се караха двамата?
Блондинката с досада въздъхна. Стана, въведе някакъв код в автоготвача и взе чашата с димяща течност, без да предложи кафе на Ив. После с нежелание отвърна:
— Артър имаше периодични пристъпи на депресия. Знаете ли, липсва му самоувереност. Разиграваше сцени на ревност, които вбесяваха Фиту. — Тя смръщи чело. — Навярно вече знаете, че моят съдружник е бил женен. Бисексуалността му притесняваше Артър, който, изпаднеше ли в депресия, започваше да ревнува от всички мъже и жени, с които Фиту се запознаваше в процеса на работата си. Двамата рядко се караха и поводът за свадите им беше именно тази ревност.
— Артър имаше ли повод да се съмнява във верността на партньора си?
— Доколкото ми е известно, Фиту му беше абсолютно верен. Повярвайте ми, че не му беше лесно, като се имат предвид известността му и начинът му на живот. Дори в наши дни има хора, които не гледат с добро око на нетрадиционните сексуални предпочитания. Но Фиту никога не би причинил страдание на Артър.
— И все пак го е направил. Благодаря ви. — Ив се изправи. — Оказахте ми неоценима помощ.
— Лейтенант — нерешително промълви блондинката, когато Ив и Пийбоди, която през цялото време бе мълчала, се отправиха към вратата. — Ако имах дори най-малкото подозрение, че Артър Фокс има нещо общо с… — млъкна и дълбоко си пое въздух. — Не, невероятно е, не мога да го повярвам.