— Може би вярвате, че Фитухю си е прерязал вените и пасивно е наблюдавал как му изтича кръвта? — Ив почака секунда, после излезе от кабинета.
Когато стъпиха на ескалатора, който опасваше сградата, Пийбоди се обади:
— Не зная дали засявате семена или ровите в пръстта за червеи.
— Правя едновременно и двете. — Ив погледна през прозрачния похлупак и видя в далечината сградата на Рурк, която се издигаше като лъскава абаносова кула между другите небостъргачи. С облекчение си помисли, че за щастие той не е свързан с това убийство. Отпадаха тревогите й, че може да открие някакво негово незаконно деяние или пък да се сблъска с човек, който отлично познава миналото му.
— Тази дама е познавала както жертвата, така и заподозрения. А Фокс изобщо не спомена, че снощи се е отбила при Фитухю.
— Струва ми се, че „повишихте“ Фокс от свидетел в заподозрян.
Ив изгледа някакъв мъж, който премина край тях, раздразнено крещейки в миниатюрния си видеотелефон, сетне отговори:
— Докато докажем, че Фитухю се е самоубил, Фокс е главният — по дяволите, единственият заподозрян. Разполагал е с подходящо оръжие и с възможност да извърши убийството — двамата са били сами в апартамента. Най-важното е, че е имал мотив — да наследи цялото състояние на приятеля си. Вече научихме, че често е изпадал в депресия, че е бил измъчван от ревност и че е склонен към насилие.
— Разрешете един въпрос — намеси се Пийбоди. — Мисля, че не харесвахме Фитухю нито в професионално отношение, нито като човек. Нито в личен план.
— Признавам, че го ненавиждах. Какво от това? — Ив слезе от ескалатора. За щастие беше успяла да намери наблизо място за паркиране. Забеляза подвижен грил, от който се носеше апетитна миризма и се отправи към него, пробивайки си път сред навалицата. — Може би смяташ, че сега, след като е мъртъв, ми е станал по-симпатичен? — Тя се обърна към продавачката: — Две наденици и пакетче картофи. Две кутийки пепси.
— За мен диетични — намеси се Пийбоди и със завист изгледа стройната си началничка. — Някои хора трябва да внимават да не напълнеят.
— Диетична наденица, диетично пепси — напевно произнесе жената. В центъра на горната й устна имаше изкуствен скъпоценен камък, а върху гърдите й беше татуирана картата на метрото. — Обикновена наденица и пепси, горещи картофки. Как ще платите — в брой или с кредитни жетони?
Ив подаде на Пийбоди табличките с храна и бръкна в джоба си за жетони.
— Колко струва това удоволствие?
Продавачката натисна някакво копче на таблото пред себе си и отвърна:
— Двайсет и пет.
— Дявол го взел, цените растат само докато се обърнеш. — Тя изсипа жетоните в протегнатата длан на жената и грабна две хартиени салфетки. После прекоси обратно улицата и тежко се отпусна на скамейката, която заобикаляше фонтана. Просякът, седнал до нея, я изгледа с надежда. Ив му посочи значката си, в отговор той й посочи разрешителното си, което висеше на шията му.
Младата жена примирено въздъхна, подаде му един жетон и му нареди:
— Отивай да просиш другаде, иначе ще проверя дали разрешителното ти не е с изтекъл срок.
Човекът измърмори под нос нещо нецензурно за нейната професия, но все пак побърза да се отдалечи. Пийбоди се настани до Ив, която замислено промълви:
— Лианор не обича Артър Фокс.
Пийбоди с усилие преглътна парчето безвкусна диетична наденица и промърмори:
— Защо мислите така?
— Защото един първокласен адвокат предпочита да не отговаря на зададените му въпроси, а нашата красавица беше изключително словоохотлива. Опитваше се да ни внуши, че Фокс е бил ревнивец и че двамата често са се карали. — Тя подаде на помощничката си пакетчето с картофи. Пийбоди се поколеба, сетне посегна към него и замислено каза:
— И все пак това не е достатъчно, за да го обвиним в убийство. Прегледах дневника и бележниците на Фитухю, прослушах записите на разговорите му по видеотелефона, но не открих нищо, което да уличава Артър Фокс. Едновременно нищо не подсказва, че адвокатът е имал намерение да се самоубие.
Със смръщено чело Ив отпиваше от кутийката пепси и разсеяно наблюдаваше запотените минувачи, всеки от тях — забързан нанякъде. След няколко минути се обърна към помощничката си:
— Налага се отново да разговаряме с Фокс, а днес следобед пак трябва да бъда в съда. От теб искам да се върнеш в управлението, да вземеш разпечатките със свидетелските показания на съседите на мъртвеца и да подканиш патолога да побърза с последната аутопсия. Не ме интересуват оправданията му — искам резултатите до края на работния ден. Предполагам, че до три часа ще свърша в съда. После с теб отново ще огледаме апартамента на Фитухю и ще проверим защо Артър е пропуснал да ни уведоми за посещението на Бастуик.