Пийбоди постави на коленете си табличката с храната и прилежно програмира задачите в компютърния си бележник. После отново се върна на темата, която Ив избягваше.
— Признахте, че не сте изпитвала добри чувства към Фитухю. Питам се дали влагате цялата си душа в разследването, след като сте ненавиждала адвоката.
— Полицейските служители не се ръководят от емоциите си — с леден тон заяви Ив, сетне въздъхна. — В нашата професия си длъжен да се абстрахираш от чувствата си и съвестно да си вършиш работата. Действително мисля, че човек като Фитухю напълно заслужава да умре, потопен в собствената си кръв, но ще направя всичко възможно да разбера дали някой насилствено е причинил смъртта му.
Пийбоди кимна.
— Другите ченгета не биха се старали толкова много. Ще напишат в рапорта си, че става въпрос за самоубийство и с това ще приключат този случай.
— Ние с теб не спадаме към „другите“… — Думите й бяха прекъснати от силен трясък, предизвикан от сблъскването на две таксита. Издигнаха се кълба дим, но пешеходците спокойно продължиха пътя си, сякаш не се беше случило нищо особено. Автомобилите отминаваха катастрофиралите коли. По тротоара се посипаха парчета пластмаса, а двамата разгневени шофьори изскочиха като тапи от такситата си.
Ив продължи да се храни, но изпод око наблюдаваше как мъжете размахват юмруци и си разменят цветисти ругатни. Всъщност само предполагаше, че се ругаят, тъй като двамата крещяха на някакъв чужд език. Вдигна поглед, но не забеляза нито един хеликоптер, регулиращ уличното движение. Леко се усмихна, смачка картонения поднос и празната кутийка от пепси и ги подаде на Пийбоди.
— Хвърли ги в устройството за рециклиране, ако обичаш, после ще се опитаме да разтървем тези глупаци.
— Лейтенант, единият е въоръжен с бухалка. Да повикам ли подкрепление?
— Не. — Ив се изправи и потри ръце в очакване на схватката. — Ще се справим сами.
Когато два часа по-късно напусна съдебната зала, все още усещаше силна болка в рамото. Мислеше си, че навярно двамата таксиметрови шофьори вече са освободени от ареста, което нямаше да се случи с детеубийцата, срещу която току-що беше свидетелствала. Изпитваше задоволство при мисълта, че жената ще прекара в затвора минимум петдесет години.
Докосна рамото си и си каза, че шофьорът я бе ударил неволно, докато се опитваше да разцепи главата на противника си. Все пак със злорадство отбеляза, че двамата кавгаджии ще бъдат лишени цели три месеца от правоуправление.
Качи се в колата си и настрои автопилота да я откара до полицейското управление. Дочу как екскурзоводът изнася на туристите, пътуващи с въздушната железница, стандартната лекция за „везните на Темида“. Хрумна й, че понякога, макар и за кратко, са в равновесие. В този момент видеотелефонът й избръмча.
— Тук Далас.
— Обажда се доктор Морис. — На екрана се появи лицето на патолога. Беше привлекателен, зеленоок мъж с квадратна брадичка, който винаги изглеждаше зле избръснат. Гарвановочерната му коса бе пригладена назад. Ив го харесваше, макар че понякога мудността му я изнервяше. Все пак го ценеше заради методичността му.
— Приключихте ли с аутопсията на Фитухю?
— Възникна един проблем.
— Не ме интересуват вашите проблеми, необходими са ми резултатите. Възможно ли е да ги изпратите в службата ми? В момента пътувам към участъка.
— Лейтенант, веднага трябва да дойдете в моргата. Искам да ви покажа нещо.
— Нямам никакво време за губене.
— Намерете няколко минути. — Той прекъсна връзката.
Ив стисна устни. Понякога учените ставаха безкрайно досадни. Все пак тя промени курса на автопилота.
Отвън градската морга, намираща се в Манхатън, приличаше на някоя от сградите, напомнящи кошери, които я заобикаляха. Всъщност целта на архитектите бе зданието да не се различава от останалите и с нищо да не напомня за предназначението си. Хората не обичат да мислят за смъртта, когато в обедната си почивка прескачат до най-близкия ресторант. Представата за мъртъвци, подредени в хладилни чекмеджета и с етикети, прикачени към пръстите на краката им, е в състояние да убие апетита на всекиго.
Ив си спомняше първия път, когато беше пристъпила през желязната задна врата на сградата. По онова време беше млада и неопитна стажантка в полицията. При първото си посещение беше включена в групата на двайсетина униформени стажант-полицаи. За разлика от тях младата жена вече се беше сблъсквала със смъртта, но никога не беше виждала мъртвец, поставен на масата за дисекции.