Над една от залите за аутопсия имаше галерия, откъдето студентите, стажант-полицаите и журналистите, снабдени със съответен пропуск, наблюдаваха работата на експертите по съдебна медицина.
Всяко място в галерията беше с монитор, който предлагаше кадри в едър план за наблюдателите с по-здрави нерви.
Повечето от тях никога вече не стъпваха в моргата. Мнозина от онези, решени да останат до края, припадаха и се налагаше да ги изнасят на носилки.
Ив беше сред наблюдателите, които издържаха на най-кървавите гледки, беше идвала тук безброй пъти, но винаги с безкрайно нежелание.
Този път се отправи директно към лабораторията на доктор Морис. Премина по коридора, чиито стени бяха облицовани с бели плочки и който беше застлан със зелен линолеум. Тук се долавяше миризмата на смърт. Въпреки употребата на различни средства за премахването й, тя проникваше през процепите под вратите и изпълваше въздуха, напомняйки на посетители и на служители, че всички са смъртни.
Благодарение на изключителния напредък на медицината човечеството се бе освободило от безброй заболявания, а средната продължителност на живота вече беше сто и петдесет години. Козметичните технологии помагаха на хората никога да не изгубят привлекателния си външен вид. До края на дните си нямаха бръчки и кафяви петна по ръцете, не страдаха от мъчителни ревматични болки. Но все пак рано или късно умираха.
За повечето „клиенти“ на моргата смъртта беше настъпила преждевременно.
Ив спря пред вратата на лабораторията, поднесе значката си към окото на камерата и съобщи по микрофона името си и идентификационния си номер. Сетне долепи дланта си до специалната пластинка. След малко вратата се плъзна встрани.
Тясното помещение без прозорци беше потискащо. Разнасяше се тихото бръмчене на компютрите. Върху плотовете с хирургическа прецизност бяха подредени странни наглед инструменти, при вида на които хората със слаби нерви потръпваха.
В центъра се намираше маса с улеи от двете страни, в които се стичаха течностите, преминаващи в стерилни контейнери за по-нататъшен анализ. Върху масата лежеше голото тяло на Фитухю, на гърдите му се виждаше типичният клинообразен разрез.
Морис седеше на стол с колелца и се взираше в монитора пред себе си. Носеше дълга бяла престилка — една от странностите му. Когато вървеше по коридорите, дългата манта се развяваше като наметало на отдавна изчезнал разбойник, ограбващ хората по пътищата. Гарвановочерната му коса беше завързана на конска опашка.
Ив знаеше, че става въпрос за нещо изключително важно, щом патологът беше настоял лично да разговаря с нея.
— Здравейте, доктор Морис.
— Лейтенант — заговори той, без да се обръща, — никога не съм виждал подобно нещо, макар че цели трийсет години се занимавам с мъртъвци. — Той се извърна и престилката му се разтвори. Отдолу носеше панталони, тесни като кюнци и тениска в крещящи цветове. — Между другото, изглеждате прекрасно, лейтенант. — Усмихна се чаровно и младата жена неволно се усмихна в отговор, сетне отбеляза:
— И вие изглеждате по-добре, отколкото с онази брада.
Морис разсеяно докосна страната си.
— Зная, че козята брадичка не ми отиваше, но бръсненето ужасно ми тежи. Как прекарахте медения си месец?
Ив машинално пъхна ръце в джобовете си.
— Добре. Но по време на отсъствието ми се е натрупала адски много работа и нямам излишно време за губене. Какво е онова, което не можехте да ми покажете по монитора?
— Някои въпроси трябва да се разискват на четири очи. — Без да става, той изтърколи стола до масата за аутопсии. Когато спря, колелцата неприятно изскърцаха. Посочи към Фитухю и попита:
— Какво виждате?
— Мъртвец.
Морис кимна, сякаш беше доволен от отговора.
— Точно така. Бихме могли да го определим като човек, който е починал вследствие огромна загуба на кръв, причинена от нараняванията, може би предизвикани от самия него.
— Какво искате да кажете с това „може би“?
— На пръв поглед изглежда, че става въпрос за самоубийство. Лабораторните анализи на кръвта не установиха наличие на наркотици или на алкохол. По трупа липсват каквито и да било наранявания, кръвната утайка отговаря на положението, в което лежеше във ваната, той не се е удавил, ъгълът, от който са направени разрезите… — Морис изтъркаля стола си още по-близо и повдигна ръката на Фитухю. Разрезите на китката напомняха странни рунически букви. — Биха могли да бъдат направени от човек, който е действал с дясната ръка, леко облегнат назад… — Той замахна с въображаем нож.