Ив вече беше оглеждала раните, но се приближи, втренчи се в ръката на мъртвеца и попита:
— Възможно ли е някой да се е надвесил над него и да е прерязал вените му от същия ъгъл?
— Разбира се, но в такъв случай по ръцете на мъртвеца би трябвало да има рани, получени при самозащита. Представете си, че някой се промъкне в банята ви и размаха нож срещу вас. — Той лъчезарно се усмихна. — Не вярвам да си седите пасивно във ваната и да не окажете съпротива.
— Следователно ще потвърдите версията за самоубийство.
— Не бързайте толкова много. Щях да го направя. — Морис замислено докосна устните си. — Направих анализ на мозъка; процедурата е задължителна в случаите на самоубийство или когато съществува подозрение, че жертвата сама е отнела живота си. И се натъкнах на нещо загадъчно. — Той се премести със стола до работната си маса и направи знак на Ив да го последва. — Това е мозъкът на Фитухю. — Посочи към органа, поставен в цилиндър с някаква течност, към който бяха прикачени тънки кабели, свързани с компютъра. — Абинормал.
— Моля?
Морис се изкиска и поклати глава.
— Очевидно нямате време да гледате класически видеофилми. Това е дума, която съм заимствал от „Франкенщайн“. Означава, че в мозъка се наблюдава странна аномалия.
— Нима искате да кажете, че мозъкът му е бил увреден?
— Ами… думата ми се струва попресилена. Погледнете на монитора. — Извърна се и натисна няколко клавиша. — Появи се увеличено изображение на мозъка. — И тук на пръв поглед всичко е според очакванията ми. Сега обаче ще видите напречен разрез. — Натисна друга клавиши. — Какво ли не минава през това сивкаво кълбо — промърмори той. — Мисли и идеи, желания, гняв, омраза… Чувствата обикновено се свързват със сърцето, лейтенант, но именно в мозъка е мистерията на човешкото съществуване. Този орган възвисява духа и ни прави различни, определя ни като отделни личности. Едва ли някога ще разкрием всички тайни, скрити в дълбините му. А сега погледнете. — Той докосна с пръст монитора.
Ив се приведе, но не забеляза нищо необичайно.
— Не се притеснявайте, самият аз щях да го пропусна — утеши я Морис, докато на монитора се вихреха разноцветни форми. — Искам да ви обясня, че на изображението тъканите са обагрени в различни оттенъци на синьо, костите — в бяло, а кръвоносните съдове са в червено. Виждате, че няма съсиреци или тумори, които биха предизвикали неврологични увреждания. Увеличи с четирийсет процента участък трийсет и пети на сектор Б — нареди той на компютъра.
Ив вече беше загубила интерес, но внезапно се приведе към монитора.
— Какво е това? Прилича на… на някакво петно.
— Нали? — Морис доволно се усмихна и се загледа в едва забележимото петънце. — Все едно, че е отпечатък от пръста на някое дете. Но ако го увеличим отново… — той отново даде няколко команди на компютъра — … мозъчната тъкан сякаш е окислена.
— Но това е невъзможно.
— Абсолютно сте права. — Морис не откъсваше очи от монитора. — Никога не съм виждал нещо подобно. Миниатюрното петънце не се дължи на кръвоизлив, на лек инсулт или на аневризъм. Прегледах резултатите от всички медицински тестове на Фитухю, но никъде не се споменаваше за този белег.
— Възможно ли е той да е причинявал депресия или чувство на страх?
— Не зная. Намира се върху лявата предна част на дясното мозъчно полукълбо. Според съвременните медицински теории чрез тази част на мозъка човек възприема и развива предположения и идеи. — Морис вдигна рамене. — Все пак нямам доказателства, че този дефект е причинил смъртта на Фитухю. Далас, в момента съм объркан, но и безкрайно заинтригуван. Няма да позволя мъртвецът да бъде изнесен от моргата, преди да открия отговора на загадката.
„Мозъчно увреждане“ — мислено си повтаряше Ив, докато набираше кода на външната врата на апартамента, откъдето беше прогонила Фокс. Беше дошла сама, струваше й се, че тишината ще й помогне да събере мислите си.
Бавно се изкачи на втория етаж, влезе в банята и отново огледа ужасяващата сцена.
„Мозъчно увреждане“ — помисли си отново. Логично беше то да е било предизвикано от наркотици. Вярно, че анализът на кръвта не беше показал наличие на дрога, но може би Фитухю беше използвал някакъв нов, още нерегистриран наркотик.
Сетне отиде в помещението за отдих, където нямаше нищо друго, освен скъпите „играчки“ на богаташ, свикнал да прекарва добре свободното си време.