„Фитухю не е могъл да заспи — размишляваше тя. — Дошъл е тук, изпил е чаша бренди. Настанил се е удобно на стола, погледал е телевизия. — Ив взе очилата за виртуална реалност, които бяха поставени на съседната масичка. — После е направил едно въображаемо пътешествие. Не е използвал специалната кабинка.“
Водена от любопитството си, постави очилата и пожела да види последната сцена. Озова се в бяла лодка, полюшваща се върху зеленикавата повърхност на спокойна река. В небето кръжаха птици, някаква риба изскочи от водата като сребрист куршум, после отново се гмурна в дълбините. Бреговете на реката бяха обсипани с полски цветя, издигаха се високи дървета, чиито разлистени корони хвърляха сенки върху повърхността. Лодката бавно се носеше по течението, Ив потопи ръката си във водата, оставяйки след себе си следа. Слънцето вече залязваше и небето на запад беше обагрено в розово и в пурпурночервено. Дочуваше се жужене на пчели и веселата песен на щурците. Лодката се поклащаше като люлка. Ив се прозина и свали очилата. Сцената действаше успокояващо; едва ли прекрасната гледка би подтикнала Фитухю да пререже вените си. Но при вида на спокойната река може би е решил да вземе гореща вана. И ако Фокс се е промъкнал незабелязано, спокойно би могъл да го убие.
„Удавникът се лови за сламка — помисли си Ив. — След като не разполагам с никакви факти или доказателства, не ми остава друго, освен отново да разпитам Фокс.“ — Тя извади джобния си комуникатор.
Шеста глава
Ив внимателно проучи свидетелските показания на хората, живеещи в сградата на Фитухю и Фокс. Повечето хора твърдяха, че двамата били доста необщителни, но се държали учтиво със съседите си. Сърцето й подскочи, когато прочете изявлението на дроида-портиер, според което Фокс напуснал сградата в двайсет и два и трийсет и се върнал точно в двайсет и три.
— Нашият приятел не спомена, че е излизал, нали? — обърна се тя към Пийбоди. — Нито дума за малката му нощна разходка.
— Да, нито дума.
— Имаме ли дисковете от охранителните камери в асансьора и във фоайето?
— Записала съм ги в компютъра ви — файл „Фитухю 1051“.
— Да ги прегледаме. — Ив включи компютъра и се облегна на стола си.
Пийбоди също се втренчи в монитора и дори не й хрумна да подсети началничката си, че работното им време отдавна е свършило. Чувстваше се поласкана, че работи заедно с най-добрата служителка от отдел „Убийства“. Ако го знаеше, Далас положително щеше да й се подиграва, но това беше самата истина. Години наред беше следила кариерата на Ив Далас и на света нямаше човек, от когото повече да се възхищава и който да й служи като пример за подражание.
Пийбоди все още не можеше да свикне с мисълта, че само за няколко месеца беше станала не само сътрудничка, но и приятелка на прочутата Ив Далас.
— Стоп! — Ив се изправи на стола и се загледа в елегантната блондинка, която влизаше в сградата. В ъгъла на екрана беше изписан часът — 22,15. — Ето я красивата адвокатка, която „отскача“ до дома на съдружника си.
— Доколкото си спомням, тя спомена, че е отишла в апартамента към десет и половина.
— Да, времето горе-долу съвпада. — Ив прехапа устни. — Според теб каква е целта на посещението й? Дали идва по работа или да прекара няколко минути в приятна компания?
— Ами… съдейки по облеклото й, посещението е делово. — Пийбоди наклони глава и с лека завист огледа елегантния костюм на блондинката. — Носи дипломатическо куфарче…
— И бутилка вино — прекъсна я Ив и нареди на компютъра: — Увеличи сектор Д. И то скъпо вино — допълни тя, когато видя етикета. — Рурк има малък запас от същото вино. Мисля, че струва двеста долара.
— Бутилката ли? Брей!
— Една чаша — поправи я Ив и се засмя, когато забеляза как очите на младата жена се разшириха от изумление. После добави: — Нещо не се връзва… Компютър, искам нормална скорост, върни на камерата в асансьора. Хм, госпожата се издокарва — промърмори тя, наблюдавайки как Лианор извади златна пудриера от дипломатическото си куфарче, напудри носа си и повторно начерви устните си, докато асансьорът се изкачваше. — Хей, я погледни, та тя току-що разкопча горните три копчета на блузата си.
— По всичко личи, че се подготвя за среща с мъж — промълви Пийбоди, отговаряйки на незададения въпрос на началничката си.
— И аз мисля така. — Двете наблюдаваха как блондинката премина по коридора на трийсет и осми етаж и позвъни на вратата на Фитухю. Ив превъртя лентата. Петнайсет минути по-късно в апартамента влезе и Фокс. — Май не изглежда особено щастлив, а?
— Никак. — Пийбоди присви очи. — Вбесен е. — Повдигна вежди, когато Фокс ритна вратата на асансьора. — Направо излиза от кожата си.