— Струва ми се, че не изгаряш от ентусиазъм. — Ив изгледа с присвити очи пласьора и му подвикна: — Хей, тъпако, виждаш ли това ченге? — Посочи към Пийбоди. — Разкарай се от тук или ще я накарам да настрои оръжието си на трета степен и тогава със сигурност ще подмокриш гащите!
— Мръсница! — изсъска непознатият, включи летателното си устройство и изчезна от погледа й.
— Имаш невероятен подход към подобни типове, Далас.
— Да, истински дар Божий. — Тя се обърна, готова отново да заблъска по вратата и се озова лице срещу лице с някаква огромна жена. Непознатата беше висока близо два метра, раменете й бяха широки като гардероб. Носеше кожена жилетка без ръкави, а мускулестите й ръце бяха украсени с татуировки. Тялото й беше натъпкано в прилепнало трико с цвета на заздравяваща синина. На носа й висеше медна халка, къдравата й, късо подстригана коса напомняше каска.
— Тия шибани наркопласьори — изрече тя с гръмлив глас. — Вдигнали сме ръце от тях. Ти ли си ченгето на Мейвис?
— Да. Доведох и една колежка.
Великанката огледа Пийбоди със светлосините си очи.
— Нямам нищо против. Мейвис вика, че колежката ти била готина. Да се запознаем — викат ми Голямата Мери.
— Да, действително си голяма.
На гигантската жена й бяха необходими цели десет секунди, докато разбере думите на Ив, после широко се ухили и възкликна:
— Заповядайте. Джес тъкмо загрява. — Грабна ръката на Ив и я повлече в коридора. — Идваш ли, ченге на Далас?
— Името ми е Пийбоди — заяви младата жена и побърза да се отдръпне, за да не я сполети съдбата на началничката й.
— Пийбоди ли? Да, бе, съвсем приличаш на грахово зърно1! — Голямата Мери гръмко се изсмя, развеселена от шегата си, после натика двете жени в асансьора и натисна копчета за първия етаж. — Джес поръча да ви заведа в апаратната. Имате ли мангизи?
Ив, която се задушаваше, тъй като лицето й беше притиснато до подмишницата на огромната жена, успя да промърмори:
— Защо питаш?
— Поръчали сме кльопачка и трябва да се включите в плащането.
— Въпросът ти е уреден. Рурк ще дойде ли?
— Не съм видяла никакъв Рурк. Мейвис вика, че не мога да го сбъркам, щото бил страшно готин.
Облицованата врата се отвори. Ив дълбоко си пое въздух, но все пак имаше чувството, че тъпанчетата й ще се спукат. Мейвис извиваше глас под оглушителния акомпанимент на електронния оркестър. Ако не беше толкова привързана към певицата, Ив щеше да побегне, търсейки убежище от непоносимия шум.
— Ще ви донеса от пиячката. Джес черпи. — Мери тромаво се отдалечи, а двете жени останаха в остъклената контролна кабина, намираща се над студиото, където Мейвис продължаваше да се дере. Ив се усмихна и се приближи до стъклото, за да я наблюдава по-добре.
Певицата беше вдигнала косата си, която наподобяваше хилав фонтан, изригващ от пъстроцветната й диадема. Носеше нещо подобно на горнище на гащеризон, черните кожени презрамки закриваха зърната на голите й гърди. Полата й беше ушита от блестяща материя и едва достигаше до чатала й. Мейвис танцуваше в такт с музиката и модерните обувки с дванайсетсантиметрови токове очевидно не я затрудняваха.
Безсъмнено костюмът й беше дело на нейния любовник — Леонардо. Той седеше в ъгъла на студиото и влюбено наблюдаваше певицата. Беше издокаран с плътно прилепнал костюм от трико, който му придаваше вид на елегантен мечок.
— Ама че двойка — промърмори Ив и пъхна ръце в задните джобове на износените си джинси. Обърна се с намерение да каже нещо на Пийбоди, но забеляза, че вниманието на сътрудничката й е напълно погълнато. На лицето й беше изписана смесица от изненада, възхищение и похот.
Ив проследи погледа й и видя мъж, който навярно беше Джес Бароу. Човекът беше истински красавец, сякаш беше излязъл от картина на древен майстор. Дългата му, блестяща коса беше с цвета на полирано дъбово дърво. Сребристите му очи бяха украсени с гъсти ресници. Лицето му имаше бронзов загар и красотата му се подчертаваше от високите скули и изпъкналата брадичка. Устните му бяха плътни, а пръстите му, които сякаш летяха по контролното табло, бяха като изваяни от мрамор.
— Прибери си езика, Пийбоди, че току-виж си го настъпила — изсъска тя на сътрудничката си.
— Господи, не предполагах, че е толкова красив! Не ти ли се иска да го изхрускаш?
— Не, обаче ти опитай.
Внезапно Пийбоди се сепна и се изчерви като рак. Пристъпи от крак на крак и си каза да не забравя, че жената до нея й е началничка. Сетне промълви:
1
Игра на думи: a pea — грахово зърно, a body — тяло. В буквален превод Пийбоди означава тяло колкото грахово зърно. — Б.пр.