— Възхищавам се от таланта му.
— Възхищаваш се от тялото му. Човекът е в отлична форма, тъй че не мога да те обвиня в липса на вкус.
— Де да мога да го прегърна — прошепна Пийбоди и смутено се изкашля, когато забеляза приближаването на Голямата Мери, която размахваше две бутилки. Едрата жена извика:
— Джес доставя пиячката от семейната фабрика в южните щати. Много я бива.
Бутилките бяха без етикети, поради което Ив се примири с мисълта, че напитката ще изгори гърлото й. Ала беше приятно изненадана, когато отпи от бутилката.
— Действително е хубава. Благодаря.
— Ако пуснеш някой и друг долар в касичката, ще получиш още. А сега отивам долу, за да чакам Рурк. Разбрах, че бил въшлив от мангизи. Чудя се що не си облечена с нещо по-свястно, щом си се вързала за такъв тузар.
Ив предпочете да не споменава за диаманта, голям колкото юмруче на бебе, който носеше на верижка под ризата си.
— Бельото ми е от чисто злато. Вярно, че ме убива, обаче ме кара да се чувствам по-сигурна.
Мери сбърчи чело в размисъл, после избухна в смях, удари Ив по гърба толкова силно, че главата на младата жена се блъсна в стъклото, сетне се отдалечи с тромавата си походка.
— Трябва да я вземем в полицията — прошепна Ив. — Не ще й бъде необходимо нито оръжие, нито бронежилетка.
Гласът на Мейвис се извиси в оглушително кресчендо, после музиката престана като че беше прерязана с нож. Певицата победоносно изкрещя и се хвърли в отворените обятия на Леонардо.
— Добре се справи, сладурче. — Гласът на Джес Бароу беше като гъста сметана. Красавецът говореше провлечено, с южняшки акцент. — Почини си десетина минути и дай отдих на гласните си струни.
Вместо да послуша съвета му, Мейвис нададе нов оглушителен писък и помаха на Ив.
— Далас, значи успя да дойдеш! Какво ще кажеш, парчето не е ли вълшебно? Стой там, идвам при теб. — Тя изчезна през някаква врата, бързайки доколкото й позволяваха обувките с прекалено високи токове.
— Това била прочутата Далас! — провлечено изрече Джес и се изправи. Мускулестото му тяло се подчертаваше от джинсите, не по-малко износени от тези на Ив и от обикновена памучна риза, която навярно струваше колкото месечната заплата на квартален полицай. Диамантената му обеца проблесна, когато той прекоси апаратната и протегна изящната си ръка, при което златната му гривна се плъзна надолу по китката му. — Мейвис изгаря от ентусиазъм, когато ми разказва за приятелката си от полицията.
— Мейвис непрестанно е ентусиазирана. Това я прави по-чаровна.
— Точно така. Аз съм Джес и за мен е удоволствие най-сетне да се запозная с вас. — Без да изпуска дланта на Ив, той прелъстително се усмихна на Пийбоди. — Изглежда, съм получил две ченгета, макар да очаквам само едно.
— Аз… аз съм ваша почитателка — заекна младата жена. — Притежавам всичките ви видео и аудио дискове, била съм на концертите ви.
— Любителите на музиката винаги са добре дошли при нас. — Красавецът пусна ръката на Ив и сграбчи дланта на сътрудничката й. — Елате да ви покажа любимата ми играчка. — Запъти се към пулта, но преди Ив да успее да ги последва, Мейвис се втурна в тясното помещение.
— Какво ще кажеш? Хареса ли ти? Музиката е моя, Джес направи аранжимента. Убеден е, че песента ще се превърне в хит.
— Гордея се с теб. Беше прекрасна. — Ив прегърна приятелката си и се усмихна на Леонардо, който стоеше зад любимата си. — Как се чувстваш като приятел на една изгряваща звезда?
— Тя е направо вълшебна. — Дизайнерът се наведе и стисна рамото й. — Изглеждаш прекрасно. Когато те гледах по телевизията, забелязах, че често се явяваш в обществото с моите модели. Много съм ти благодарен.
— Аз трябва да ти бъда благодарна — искрено изрече Ив. Леонардо беше истински гений в областта на модата. — Ако не беше ти, щях да изглеждам като някоя далечна братовчедка на Рурк, която носи дрехи, подхвърлени й от богати роднини.
— Винаги изглеждаш чудесно, защото индивидуалността ти е силно изразена. — Леонардо присви очи и прекара пръсти през косата й. — Трябва да се подстрижеш. Ако не го правиш веднъж месечно, прическата губи формата си.
— Тъкмо се канех да я подкъся, само че…
— Не! — Леонардо поклати глава и развеселено я изгледа. — Отдавна отминаха времената, когато сама се подстригваше. Обади се на Трина и си запази час.
— Сигурно отново ще се наложи да я заведем насила — обади се Мейвис, чиято усмивка не слизаше от лицето. — Ще отлага посещението при фризьорката и ще започне да кълца косата си, щом започне да пада върху очите й. — Изкикоти се, а Леонардо потръпна. — Ще помолим Рурк да я принуди.